НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
174
резултата в
28
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СКИНИЯТА - БОЯН БОЕВ
 
Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.
При доскорошните, пък и за готвещите се човешки
кръвопролития
, Христос се вика като нотариус.
В социалното преустройство на човешкото общество се обръща внимание предимно върху постижения от формален характер, които, обаче, не могат да бъдат дълготрайни, защото им липсва вътрешно осмисляне. Затова добре е да не се говори вече за християнство, тъй като тая дума е лишена отдавна от магическата си сила. Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване. Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело.
При доскорошните, пък и за готвещите се човешки
кръвопролития
, Христос се вика като нотариус.
В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи. Колко столетия маскираната с христовата мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса. Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията.
към текста >>
Колко столетия маскираната с
христовата
мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса.
Да не се говори е полезно и заради простия факт, че няма християнство, а има само една официална рубрика, в документите наречена вероизповедание, където няколко милиона от населението на земята слагат думата християнин, като конкретизират западно, източно или какво да е друго. И думата Христос е вече демагнетизирана, както и безсъдържателният символ на разпятието – едно най-често, неудачно скулптурно дело, което буди повече съжаление, отколкото приобщаване. Христос стана като някаква наемна ценност и фирма, която прикрепва, като с печат, автентичността на едно дело. При доскорошните, пък и за готвещите се човешки кръвопролития, Христос се вика като нотариус. В името на Христа, гранатите на няколко цивилизовани страни разкъсваха ръцете, главите и дробовете на няколко милиона човеци, чиито майки ги чакаха с премръзнал взор при вратите и се връщаха сами в безнадеждната мрачина на безсънните си нощи.
Колко столетия маскираната с
христовата
мантия човешка жестокост убиваше, палеше и изгаряше по кладите тия, който дръзваха да стават по-близки приятели на Исуса.
Ревът на оная зверска и фанатична тълпа под балкона на Римския заместник се чува и в наши дни, заедно с металическия звън, който накара нещастният касиер да се обеси, но тоя вик не смущава покоя и на съвременните негови служители. Утопия е християнството казват и с право, защото няма вече място, където не се лъже в името на Христа. Може би от съвсем други подбуди, но в последно време в Германия се говори за промяна на религията. Колкото и странно да звучи това, мисля, че по-справедливо ще бъде един народ, който смята да се закрепи на географската карта с якия си юмрук, да си избере една езическа религия. Тогава той няма да бъде в противоречие с себе си и няма да носи отговорността, поне външно, на християнските народи, тъй като с това той сам признава, че е трудно и несъвместимо със съществуващото положение да се върви по стъпките на Исуса от Назарет.
към текста >>
Земята е натежала от всмуканата
кръв
, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане.
Той се губи в неуловимото, когато се мъчим да го преповторим чрез изкуството, чрез разума или словото. Това не се удава, защото единственият начин за неговото репродуциране е живото дело на обич. Само там ние Го усещаме в Неговата същност и толкова в по-голяма степен, колкото далото е по-истинно, по-широко и всеотдайно. Може би последната черта на неговата духовна прелест се разкрива при великия рядък за нас човеците миг на всеотдаването, когато човек „загубвайки живота си ще го намери". Нашето време е бедно от красотата на това дълбоко разкриване, защото е време на преминаване от един стадий в друг.
Земята е натежала от всмуканата
кръв
, но по нея бяга стихийно тръпката на едно ново раждане.
Умовете са възбудени от напрегнатост, желязото е цар на епохата, неговия химн пее сега човешкия род, и Исус е анахронизъм за него. Човеците го чакат да дойде така. както някога са го чакали неговите съвременници. Те са искали един Месия, който ще донесе изобилие, богатство, лесно изпълними закони, един Месия, който ще извади меча на своята мощ, ще стане княз на своя народ и ще го облече в великолепие и слава на победител. Каква страшна изненада, обаче, е било неговото появяване, яхнал скромната ослица и вместо царе и пълководци, той е казал на хората да станат слуги и служители на ближния.
към текста >>
2.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ - G. NORDMANN
 
Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с
кръвта
на самия Христос, осияни от неговия велик дух.
А сам Христос е казал, че царството му не е от този свят; как могат да държат за учението Му хора, които са от земята и с чисто земни чувства, мисли и постъпки. Ето, в това основно противоречие се крие отношението на „християните" от днешния свят към самото чисто Христово учение. Затова, защото последното основно подчертава, че не е от този свят, бива считано за най-големия утопизъм. Върху Христовото учение от две хилядолетия насам са писани, може да кажем, милиони съчинения. Те всички са хубави, ако ги погледнем през призмата на човешкото развитие.
Ала най-хубавите съчинения си остават все пак четирите евангелия, написани с
кръвта
на самия Христос, осияни от неговия велик дух.
Нашата мисъл не е да напишем друго някакво специално съчинение върху Христовото учение. Това са направили мнозина вдъхновени писатели. Ние бихме желали в настоящите редове да подирим и подчертаем значението на това велико учение на живота при днешните тъй изключителни времена. С това ни най-малко не мислим, че ще напишем нещо повече за Христовото учение, от това което вече съществува по този въпрос. Задачата ни е малка и скромна – да изразим вярата си, че Христовото учение е истинско учение на пролетта в живота и най-необходимото звено, което крие в себе си спасението на човечеството, днес повечето от всеки друг път.
към текста >>
Да се проникне всеки от това съзнание, това е
Христовата
мисия на земята.
За днешния свят любовта е обект на книгите и за младежта, без реална стойност за отношенията между хората. Тъкмо това, обаче, е възвестил Христос – любов, която може да поддържа истински човешки отношения между земните жители, хората. В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята.
Да се проникне всеки от това съзнание, това е
Христовата
мисия на земята.
Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност. За практическото, не книжническо разбиране на Христовата любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат". Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване.
към текста >>
За практическото, не книжническо разбиране на
Христовата
любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат".
В основата на тия отношения стоят разумността и истината. Моят ближен е подобен на мен, той има същите мои духовни и материални нужди, следователно той се нуждае от същите блага и условия, каквито имам и аз. Ето основата, на която може да се съградят правилните отношения между хората на земята. Да се проникне всеки от това съзнание, това е Христовата мисия на земята. Защото между подобните ще има отношения на благоразположение, разумност и истинност.
За практическото, не книжническо разбиране на
Христовата
любов между хората се изисква само едно пълно съзнание за единството между подобните и малко добра воля у всеки да „върши на другия това, което желае нему да вършат".
Само така злото се обезсилва и егоизмът, по право егото, добива истинското си значение като служител на цялото. Съвременният свят не може да разбере този велик творчески принцип на Христа. Съзнанието на днешните хора се движи в една сфера на личното, семейното, класово и кастово благуване. Мисъл за другите не съществува. Или, ако тя съществува, тя е толкова малка и само външна.
към текста >>
Ужасите на водещите се днес международни войни,
кръвта
която се пролива и ще се пролее ще се дигне до главата на тия, които ще останат живи.
„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите", казва великият Учител от Назарет. Който тук на земята умее и се научи да живее разумно и в любов, в творческа любов с другите, за него царството на небето от само себе е отворено. Това живо учение на пролет в живота, официалните представители на Христа не предадоха до ден днешен на хората. Затова те останаха до днес със своите езически нрави – мисълта само за себе си. * Изживяваме последните дни на една дълга езическа епоха, която се крие зад името на Христа и се нарича християнска.
Ужасите на водещите се днес международни войни,
кръвта
която се пролива и ще се пролее ще се дигне до главата на тия, които ще останат живи.
Те ще подирят нов смисъл и ново разбиране за живота. Те са изпитали досега всички човешки философии, религии, науки и изобретения. Те ще разберат, че всичко това е било за неговото лично самоунищожение. Тогава ще избликне отново във всичката си чистота и мощ великото учение на Христа за любовта, за вечна разцъфваща се пролет в живота между човеците. Тия, които ще останат живи, ще разберат, ще възприемат, ще живеят с тази вечно нова светлина.
към текста >>
Той се ражда от
кръвта
на тия, които не разбраха нуждата от пролет помежду си.
Те ще разберат, че всичко това е било за неговото лично самоунищожение. Тогава ще избликне отново във всичката си чистота и мощ великото учение на Христа за любовта, за вечна разцъфваща се пролет в живота между човеците. Тия, които ще останат живи, ще разберат, ще възприемат, ще живеят с тази вечно нова светлина. Ще изчезне от земята тогава „великата утопия" на съвременните хора. Идва този ден и сега, и веч!
Той се ражда от
кръвта
на тия, които не разбраха нуждата от пролет помежду си.
Нови вестители, нови творци в любовта са необходими! Вечно живият, чрез своя принцип на любовта, Христос дири нови хора, които ще живеят така, както той от две хиляди години непрестанно учи. Дотегнали са му всичките досегашни езически представители! „Нова заповед Ви давам: да живеете в любов помежду си."
към текста >>
3.
DU MAITRE: LE REEL DANS LA VIE.
 
Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.
Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели
кръвта
си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция.
15, 1940 г., кн. II. Ето няколко характерни думи от първата страница на тая статия: „Много са големите и светли образи, които срещаме по пътя на българския народ в далечното и близко минало. Днес историци и писатели се надпреварват да изтъкват достойните им дела. От богомилството водят произхода си, както е известно, редица чужди религиозни движения. А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования.
Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели
кръвта
си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция.
Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание. Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи. Кръвта на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр. 73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване.
към текста >>
Кръвта
на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр.
А то е дало мощен тласък не само на религиозна обнова и по-висок морал, но и за ценни обществени преобразования. Из средата на богомилите са излезли пламенни борци за освобождаване мисълта от църковна и политическа тирания и хиляди мъченици са пролели кръвта си за лозунга „свобода, равенство и братство" векове преди френската революция. Какво да кажем за нашето настояще? Едва ли има област в живота и културата, в която да не сме оставили нещо, достойно за внимание. Броят на даровитите деца у нас, особено в полето на изкуството, е навярно по-голям процентно, отколкото в която и да било страна." На страница 69 казва: „Нашата напредничавост и предприемчивост, трудолюбие и борческият дух ни налагат дълга да си извоюваме една действителност, различна от тая на другите културни народи.
Кръвта
на млад народ, която бие в жилите ни, ни подсказва нови пътища и възможности и ни разкрива изгледи много по-надеждни от ония, пред които виждаме днес да стоят с клюмнали глави някои от ония народи, които се славят за най-културни." На стр.
73 се казва: „Природата трябва да остане естествения фон, на който да се открива нашето съществуване. И животът ни да остане колкото е възможно по-естествен и природосъобразен. Да превърнем България в страна на градините. Храната, която нашият селянин употребява – здравата и проста растителна храна – да стане главната храна на всеки българин". Статията на професор Андрей Стоянов е един красив симптом в културния ни живот.
към текста >>
е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия
Христова
.
Красивите прояви, които професор Андрей Стоянов е доловил в съвременната българска култура, са само едно загатване, че както българите, така и изобщо славянството, бързо крачат към своя златен век. Мисията на славянството няма да бъде расова, а общочовешка. Обновително движение в Холандия В списание „Родно училище", год. I, кн. VI от март 1940 г.
е поместена важна статия: „Pallas Athenné" от Анастасия
Христова
.
В тая статия се дават ценни сведения за пръв път на български за обществото със същото название, централата на което е в гр. Amersfoort. Авторката е в пряка кореспонденция с това общество, от което е получила не само литература, но и ценни снимки. Ето основните идеи на обществото: Това е просветна организация, която има за цел по-дълбоко проучване на образователните проблеми в най-широкия смисъл на думата и проникване в учебното дело и педагогическата мисъл на все по-нови и по-нови идеи. За изходно начало на своята дейност членовете вземат своето собствено усъвършенстване морално и интелектуално. Освен със сказки, апели, печатни органи и издания, за постигане на горната цел организацията си служи и с отваряне на университет и основни училища.
към текста >>
4.
ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР.
 
Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.
Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от
Христовата
максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог.
Чрез тях светът се е движил напред. Смело, обаче, можем да кажем, че от Христа и Павла до нас, рядко някой Учител или мислител е обхващал Любовта така дълбоко и широко, така истинно и оригинално, както Учителят. Първият въпрос, който се поставя при разглеждане учението на Учителя за Любовта, е този за самата същност, за естеството на Любовта. По този въпрос, Той е говорил твърде много и сигурно има още много да каже. Ще предадем някои от най-съществените мисли на Учителя върху естеството на Любовта.
Бихме могли да кажем, че Учителят излиза също от
Христовата
максима — „Бог е Любов", сиреч Любовта е основната същност на битието — Бог.
Върху тази основа, Учителят гради цяла красива сграда, която крие в себе си дълбокия смисъл на всичко. Ето нещо от основите на тая велика и красива сграда: „Мировата Любов е същността на живота. Любовта е енергия, която излиза от центъра на вселената и отива км периферията. Обичта е енергия, която излиза от периферията и върви към центъра на битието. Любовта е творчески процес" (1).
към текста >>
Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с
Христовата
максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си.
Когато Господ произнесъл за първи път думата Любов, създал целия космос. Когато Господ произнесъл за втори път думата Любов, всички велики същества, всички богове се събудили от своя дълбок сън. Когато Господ произнесъл за десети път думата Любов, родил се човекът" (5). Богатството, дълбочината, както и оригиналността и верността на мислите на Учителя върху космичната, Божествена същност на Любовта, които даваме тук са изумителни, красиви, велики. Те са редки бисери на световната мисъл по този велик въпрос на живота.
Наистина, всички тия мисли са тясно свързани с
Христовата
максима „Бог е Любов" и с библейската: „Бог е Дух", но те внасят такава голяма, нова светлина, че представят нещо напълно самостоятелно за себе си.
Те правят понятни на съвременния човек тия велики истини за Бога, за Духа и за Любовта, изнесени преди хиляди години в библията и евангелието. Като хвърлим поглед върху естеството на тия мисли, ще видим, че те са едно благословение на небето спрямо нас, живущи в днешната преходна епоха. За окултистите е известно, че в миналото, за да се чуе една подобна мисъл, е трябвало да се прекарат дълги години в окултните школи. Те са бивали разкривани на учениците като велики тайни. Макар, че днес ни се дават даром, като благодат, по закона на преизобилната Любов на Бога, все таки тези мисли са велики откровения за човешката душа, дух и ум.
към текста >>
Любовта е артериалната
кръв
в човека.
Тя е главният стимул на земята. Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека.
Любовта е артериалната
кръв
в човека.
Обичта е венозната кръв в човека. Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия.
към текста >>
Обичта е венозната
кръв
в човека.
Идеал — да живеем. Любовта е пламък, който никога не изгасва (1), който внася живот (3). Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото. В Мировата Любов, която повдига съзнанието, се намират опорните точки за развитието на човека. Любовта е артериалната кръв в човека.
Обичта е венозната
кръв
в човека.
Тя поема и изхвърля всички нечистотии. Затова обичта лекува, тя носи здраве и щастие. Космическата обич е велик закон, който разпределя хармонично действията на всички сили в нашето съзнание. Тя дава на ума светли мисли, на сърцето и волята съответни желания и действия. Космическата обич дава сила на човека и чрез духа преобразява тялото му.
към текста >>
Тя е едновременно артериална
кръв
(любов) и венозна
кръв
(обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота.
Тя е творческа сила, която не търпи нищо отрицателно, никакво колебание, никакво съмнение, никакво противоречие (13). Божествената Любов е същественото за всеки човек" (11). От изнесените мисли изпъква ясно, че схващането на Учителя за същността на Любовта в живота на човека е най-разнообразно, но право казано, то намира най-богати изразни форми и дивни определения. Ние разбираме от тия дълбоко мъдри мисли на Учителя, че Любовта е майка на самия живот, тя е при това и импулс за правилната проява на живота. Тя сама е същевременно и условие и среда за развитието на живота на човека.
Тя е едновременно артериална
кръв
(любов) и венозна
кръв
(обич) — сиреч, един затворен в себе си творчески кръг на живота.
Тя, Любовта, е най-великата сила, която може да поправи света, живота, човека. Тя е здраве, тя е хармония между душите, звено на съвършенство. Тя е велика симфония на живота, която може да се изпълнява само от истинския човек, от ангела и Бога. Ние схващаме още, че Любовта е както основен капитал на живота, така и разменна монета, което ще рече, че Любовта е поставена като единствен регулатор в отношенията между хората, между съществата, между душите. Всякакви други отношения, поставени на друга база, не са божествени, те опорочават живота.
към текста >>
5.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 101
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Христовата
любов ще сближи и съедини всички ни.
Защото тогава всички ще бъдем единни, всеки ще вижда в себе си частица от едно цяло, капка от морето на общия живот и всеки ще работи за общото благо и щастие. Чрез Христа да вървим към обединение. Защото Христос е един и същ за всинца ни: за всеки човек. за всека партия и класа, за всека религия, вяра и секта, за всяка държава, за делото човечество. Христос е един и е нужен за всички хора също тъй, както слънцето е едно и е еднакво нужно за цялото човечество, за цялата земя.
Христовата
любов ще сближи и съедини всички ни.
за да работим и живеем едни за други, а не едни против други, както е сега. Христос — това е ръководната нишка, водеща от ада към рая; това е пътя от нещастието за щастието. Да хванем тая Божествена нишка и до следваме тоя светъл път! И ще дойдем до братство и мир, до щастие и свобода. Ще заживеем в съгласие и взаимоломощ, като любещи се братя и сестри. Т.
към текста >>
Тавана и стените опръскани с
кръв
и човешки мозъци, с разбити сърца.
Стругов лежеше прострян на пода, обгорян и задушен от черния дим. Беше вече ден, слънцето грееше и хората като жив поток течаха из улиците, но Стругов не виждаше нищо. Пълен мрак го беше обгърнал. И той видя само в мрака, когато стана експлозията, как всички стъкла и епруветки се раздвижиха, запушалките изхвръкнаха и от тях заскачаха из въздуха хора с разкъсани меса и разчупени черепи. Сакати, без ръце и крака, що страшно го гледат и му се заканват.
Тавана и стените опръскани с
кръв
и човешки мозъци, с разбити сърца.
А зад всичко това кротко пристъпя Исус, с бяла риза, закрил лице с длани, плаче, плаче! … После показа ужасната картина на Стругов и промълви: „Ето края, ето венеца на твоята наука! “ Два дни вече как лъжеха Стругов в клиниката, че очите му са здрави. С превързано лице, той още не може да разбере как стана всичко. Помни само Исуса и разкъсаните тела.
към текста >>
6.
Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 106
 
Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Не току тъй са изразите: „Отрови ми се
кръвта
.“ Това чувстваме и в плюнката.
Защото, по силата на оня закон за защита у животните, нашите клетки отделят при подобни случаи отрова. Тази отрова съществува и в млякото. Преди четири години в града ни жена на индустриалец при уплаха накърмя своето дете. Детето се разболява. Лекарят констатира отравяне от млякото.
Не току тъй са изразите: „Отрови ми се
кръвта
.“ Това чувстваме и в плюнката.
Тя горчи. Тогава, когато разтревожим себе си било от видяно, чуто или собствена мисъл в нашия организъм се образува отрова. Същото става и при преумора или безсъница. Подобно нещо става и с кравите, козите и пр., когато ги доим, било при груба обноска или в изморено състояние. Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави.
към текста >>
То чувства и пролятата пред него
кръв
.
Същото става и при преумора или безсъница. Подобно нещо става и с кравите, козите и пр., когато ги доим, било при груба обноска или в изморено състояние. Отровено по тоя начин мляко служи за храна било за кърмачета, било на болни или здрави. Не е без значение и чистоплътността на самото дойно животно, хигиеничността на обора и разположението на оня, който дои млякото. Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати.
То чувства и пролятата пред него
кръв
.
Прибавете при това и грубата обноска към животното, както на тия, що го подкарват към кланицата и самата манипулация при заколването, тогава ще ви бъде ясно, че в самото животно се явява една уплаха, ужасяване, страх. При това положение в неговия организъм се образува пак отрова. — Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни. Не току така в Библията е казано да не се яде животно с кръвта му. „Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова.
към текста >>
— Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на
кръвта
при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни.
Не е без значение и чистоплътността на самото дойно животно, хигиеничността на обора и разположението на оня, който дои млякото. Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати. То чувства и пролятата пред него кръв. Прибавете при това и грубата обноска към животното, както на тия, що го подкарват към кланицата и самата манипулация при заколването, тогава ще ви бъде ясно, че в самото животно се явява една уплаха, ужасяване, страх. При това положение в неговия организъм се образува пак отрова.
— Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на
кръвта
при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни.
Не току така в Библията е казано да не се яде животно с кръвта му. „Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова. От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа. Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка.
към текста >>
Не току така в Библията е казано да не се яде животно с
кръвта
му.
Когато животното се отвежда в скотобойната, то чувства мислите на своите джелати. То чувства и пролятата пред него кръв. Прибавете при това и грубата обноска към животното, както на тия, що го подкарват към кланицата и самата манипулация при заколването, тогава ще ви бъде ясно, че в самото животно се явява една уплаха, ужасяване, страх. При това положение в неговия организъм се образува пак отрова. — Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни.
Не току така в Библията е казано да не се яде животно с
кръвта
му.
„Кръвта трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в кръвта се съдържа най-голяма доза отрова. От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа. Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка. В такова настроение трябва да бъдат и тоя що дои млякото, и тоя що ще ни го приготвя и поднася, и тоя що ши го яде.
към текста >>
„
Кръвта
трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в
кръвта
се съдържа най-голяма доза отрова.
То чувства и пролятата пред него кръв. Прибавете при това и грубата обноска към животното, както на тия, що го подкарват към кланицата и самата манипулация при заколването, тогава ще ви бъде ясно, че в самото животно се явява една уплаха, ужасяване, страх. При това положение в неговия организъм се образува пак отрова. — Част от тази отрова ще бъде изхвърлена чрез изтичането на кръвта при заколването, по-голяма част ще остане в неговите мускули, които ще послужат за храна на здрави и болни. Не току така в Библията е казано да не се яде животно с кръвта му.
„
Кръвта
трябва да се излее като вода.“ Тази забрана, изглежда е, че в
кръвта
се съдържа най-голяма доза отрова.
От казаното е ясно, че от голяма важност за нашето и обществено здраве е обходата към животните, както на тия, които ги отглеждат за мляко и храна, така и от разположението на тия, що прибират и приготовляват самите животински продукти. За да се понамали отровността на тия продукти, от обществен интерес е да се работи за облагородяване нравите, като се третират и самите животни като живи организми с чувства и душа. Изобщо млякото, за да бъде здравословно и даде ония резултати, които лекарите му приписват, то трябва да се вземе от напълно здравото дойно животно в момент, когато това животно се намира в най добро настроение, като котка кога мърка. В такова настроение трябва да бъдат и тоя що дои млякото, и тоя що ще ни го приготвя и поднася, и тоя що ши го яде. Но да си обясним как се тровим с мляко и месо взето от нездрави животни или пък такива, които са изморени, разтревожени от бой, уплаха и пр.
към текста >>
Тази анормалност трябва да се премахне, като
кръвта
, която отива да храни тези центрове, се препрати в другите области на мозъка - в горната част на главата, където са моралните чувства и в предната част - където са мислителните способности.
Подтик трябва да се даде на човешкия ум, на човешкото сърце и една помощ на човешката воля и да се съединят в едно всички воли и да дойдат да служат на един висок идеал. Тогаз всички социални въпроси ще се разрешат, като разбираме великите закони, които съществуват в света. Защото светът е много разумно създаден. Но понеже днес у човека е развит предимно интелекта, той не може да разбере живота в неговата дълбочина и целокупност, а го разглежда винаги повърхностно и от лично гледище, вследствие на което се раждат всички противоречия в живота му. У днешния човек съществува една анормалност в развитието на личните чувства, на обществените чувства.
Тази анормалност трябва да се премахне, като
кръвта
, която отива да храни тези центрове, се препрати в другите области на мозъка - в горната част на главата, където са моралните чувства и в предната част - където са мислителните способности.
Всички мозъчни центрове трябва да се хранят нормално, за да се развива човек правилно и да избегне анормалностите в живота си. Човек трябва да знае, с какви мисли трябва да храни ума си, с какви чувства трябва да храни сърцето си, и с каква храна трябва да храни тялото си, за да се развива правилно и да реализира копнежите на душата си към свобода и вечен живот. Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. Ракът се лекува с пост Ракът показва едно непрекъснато разрастване във всички народи, особено между културните европейци. Като се знае колко трудно се лекува болестта, явно е, че е необходимо да се вземат мерки за предпазването от него.
към текста >>
При липсата на калий в организма се намаляват червените
кръвни
телца.
Из беседа от Учителя, държана на 24 юни 1934 г. Ракът се лекува с пост Ракът показва едно непрекъснато разрастване във всички народи, особено между културните европейци. Като се знае колко трудно се лекува болестта, явно е, че е необходимо да се вземат мерки за предпазването от него. Възлагат се големи надежди на препаратите, които съдържат магнезий (особено магнезиев пероксид — MgO2), който придава значителна защитна способност на клетките и ги предпазва от израждане. Нужно е набавянето на алкални метали, особено калий.
При липсата на калий в организма се намаляват червените
кръвни
телца.
Явява се недостиг на кислород, оксидацията се понижава, явява се склонност към разпадане на тъканите и образуване язви. Я пък калий се набавя тъкмо чрез обикновената природосъобразна храна. Според последните наблюдения, обаче, ние можем не само да предпазим да се яви болестта рак, но можем ида я церим. Ние можем да спасим много хора, които се намират в предканцероген и в манифестиран карцинометозен стадий. Известният лечител.
към текста >>
Също и този етер е положителен и отрицателен и силите, които действат чрез положителния полюс, дават топлината на
кръвта
в човека и в по-високите животински форми, като служат за извор на телесната топлина на организма.
така и животоносния етер има положителен и отрицателен полюс. Силите, които действат чрез положителния полюс са тези, които се проявяват в организма на жената през време на бременността. Те му дават възможност да извърши положителната, съграждащата работа, в резултат на която се явява един нов организъм, едно ново същество - от друга страна, силите, които действат чрез отрицателния полюс на животоносния етер, са причина за образуване на сперматозоидите в организма на мъжа. От действието на етерните сили, чрез положителния полюс на животоносния етер, върху оплодотвореното животинско или човешко яйце или върху семето на растението се произвеждат растения, животни и хора от мъжки пол; докато пък силите, които действат чрез отрицателния полюс, произвеждат растения, животни и хора от женски пол. 3. Светлинен етер.
Също и този етер е положителен и отрицателен и силите, които действат чрез положителния полюс, дават топлината на
кръвта
в човека и в по-високите животински форми, като служат за извор на телесната топлина на организма.
Силите, които действат чрез отрицателния полюс на светлинния етер, проявяват чрез чувствата, извършвайки функциите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. Те също изграждат и поддържат окото. В студенокръвните животни положителния полюс на светлинния етер е проводник на силите, които предизвикват циркулацията на кръвта, а отрицателните сили имат същата функция по отношение на окото, както е и при по-висшите животни и човека. Когато очите липсват, отрицателните течения на светлинния етер изграждат и поддържал другите органи на чувствата. В растенията положителните течения на светлинния етер причиняват циркулацията на соковете.
към текста >>
В
студенокръвните
животни положителния полюс на светлинния етер е проводник на силите, които предизвикват циркулацията на
кръвта
, а отрицателните сили имат същата функция по отношение на окото, както е и при по-висшите животни и човека.
От действието на етерните сили, чрез положителния полюс на животоносния етер, върху оплодотвореното животинско или човешко яйце или върху семето на растението се произвеждат растения, животни и хора от мъжки пол; докато пък силите, които действат чрез отрицателния полюс, произвеждат растения, животни и хора от женски пол. 3. Светлинен етер. Също и този етер е положителен и отрицателен и силите, които действат чрез положителния полюс, дават топлината на кръвта в човека и в по-високите животински форми, като служат за извор на телесната топлина на организма. Силите, които действат чрез отрицателния полюс на светлинния етер, проявяват чрез чувствата, извършвайки функциите на зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието. Те също изграждат и поддържат окото.
В
студенокръвните
животни положителния полюс на светлинния етер е проводник на силите, които предизвикват циркулацията на
кръвта
, а отрицателните сили имат същата функция по отношение на окото, както е и при по-висшите животни и човека.
Когато очите липсват, отрицателните течения на светлинния етер изграждат и поддържал другите органи на чувствата. В растенията положителните течения на светлинния етер причиняват циркулацията на соковете. Така, през зимата, когато светлинният етер не действа тъй енергично, както лете, поради намаление силата на слънчевите лъчи, соковете престават да текат, докато пролетното слънце наново засили светлинния етер. Отрицателните течения на светлинния етер образуват хлорофила, зелената субстанция на растението, а така също дават различните окраски на цветята. Фактически, всички цветове, във всички царства на природата, са образувани от действието на отрицателните течения на светлинния етер.
към текста >>
Ние горещо препоръчваме на мистиците, езотериците и окултистите от всички видове и направления, да се запознаят с неговите поучения, изпълнени с духа на
Христовата
мъдрост и любов.
— е необикновена, апокалиптична. Бялото Братство на Дънова само в България наброява до 40,000 членове и това. разбира се, е достоен плод от 25 годишната плодотворна дейност на неговия основател. Дънова руските читатели познават от неговата чудна книга „Три основи жизни“ излязла в издателството на Гудков (в Рига Б. Р.) в 1931 год.
Ние горещо препоръчваме на мистиците, езотериците и окултистите от всички видове и направления, да се запознаят с неговите поучения, изпълнени с духа на
Христовата
мъдрост и любов.
Трите печатни органа на движението правят извънредно отредно впечатление, говорещо за голямата светла работа, която се върши в България. В тях с хармонично съчетани общоокултни, широко популярни основни идеи с дълбоко теургическия, всепроникващ и осмислящ ги дух на Християнския Езотеризъм.“. Говорейки за това дали П. Дънов принадлежи към Хималайската община на Учителите, автора казва: „Ний, хората на земята, обичаме да разделяме и класифицираме духовните понятия според хрумванията на закостенелите човешки схващания; затова из другия Свят, при нас, на земята, идват „само поотделно редките лъчи“. Духовното движение на Дънова е движение на светлината.
към текста >>
7.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме
кръвта
и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм?
През такъв светъл ден, през такъв велик празник, какъвто е Рождество Христово, трябва в нас да се роди стремеж към високият Христов идеал: трябва в сърцата ни да бликне Неговата Любов, трябва в душите ни да засияе Неговата истина. Само така ние ще засвидетелстваме, че вървим по посоченият от Христа път, че заслужено носим Неговото име и че има смисъл нашето празнуване. Хиляда деветстотин тридесет и пет години откак се е родил Христос. И всяка година от тогава празнуваме Неговото рождение. А в действителност живота ни не представлява ли само едно продължение от живота на езичниците, които преследваха, осъдиха и разпнаха Христа върху кръста на Голгота?
Нашето деление едни против други, войните и революциите, където си проливаме
кръвта
и погубваме живота, егоизма и омразата, които се проявяват между хората от всяка държава и нация, между хората от всеки град и село, от всеки дом и семейство — всичко това не потвърждава ли, че сме прями и верни последователи на езичеството и грубият материализъм?
Най-после и самото ни празнуване, което се ознаменува само с ядене до пресита и опиване до себезабрава, празнуване, където се заглушава и погубва чистата любов, където. се помрачава разума и губи светлината на истината, където се дава воля на греха и престъпността, а се понизява душата и губи свободата—и това не говори ли, че сме далеч. далеч от Христа? Трябва ли тогава повече да се самоизмамваме, че сме добри християни и че няма в какво да подобряваме себе си; трябва ли повече да оправдаваме своя грешен и престъпен живот с Христа; трябва ли повече да си навличаме страдания, да боледуваме, да се измамваме и насилваме едни други, да помрачаваме и погубваме взаимно живота, като грешим и престъпваме законите на природата, законите на Бога (които Христос учеше да изпълняваме), а после да обвиняваме пак Христа, че не ни помага, че Неговото учение не дава добри резултати, че не ни освобождава от неправдите, от робството, от болестите и страданията в живота? Време е вече да погледнем истината в лицето, макар и тя да ни осъжда и изобличава.
към текста >>
— Товв е „
Христовата
елха“ — отговарят му те.
мамо! Ах, как хубаво е тука, мамо! — вика й момченцето, и отново се целува с децата, и иска му се по-скоро да им разкаже за онези куклички зад стъклото. „Кои сте вие момченца? “ — пита то, смеейки се, и пълно с любов към тях.
— Товв е „
Христовата
елха“ — отговарят му те.
— Всякого на този ден за всички мънички дечица, които нямат своя елха, има елха при Христа … И узна то, че всички момченца и момиченца бяха все такива деца като него, но едни от тях замръзнали още в кошниците си, в които ги бяха подхвърлили на стълбата до вратата на петербургските чиновници, другите били задушени от финките (немарливи детегледачки), във възпитателния дом за отглеждане, трети били умрели върху изсъхналата гръд на своите майки (във време на самарския глад), четвърти били се задушили в третокласните вагони от смрад, и всичките сега са тука, всички сега са като ангели, всички са при Христа, и Той сам е сред тях и простира ръце към тях и благославя и тях, и грешните им майки. А всичките майки на тези деца стоят тука, настрана, и плачат; всяка вижда своето момченце или момиченце, а те подхвръкват към тях и ги целуват, отриват им сълзите със своите ръчици и ги молят, молят да не плачат, защото тук им е така хубаво … А долу, на сутринта, вратарите намериха избягалото и замръзнало зад вратата дете: потърсиха и майка му … Тя беше умряла преди него; и двамата бяха свидни на Господа Бога в небето. Ф. М. Достоевски _______________________________________ Бележка: Достоевски пише разказа „На елха при Христос“ през 1976 г. За този разказ, както и самия разказ (съвременен превод), може да се прочете в портала за култура, изкуство и общество.
към текста >>
8.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 189
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Облаци се вият над земята, като при своето слизане изливат потоци сълзи и
кръв
.
Тя се носи, тя слиза над човечеството във формата на различни кармични удари. Човечеството няма друг изходен път. — то трябва отново да възприеме тази сила. макар че по-некога силно ще страда, приемайки я. Обикновено възприемането й е съпроводено със страдания, но ако хората страдат със смирение, в името на Христа, ако те не се противопоставят, не подхранват отрицателни желания и не причиняват с това ново зло, злото се превръща в добро и от него се ражда изобилна духовна светлина и вътрешна сила, по-чиста и радостна.
Облаци се вият над земята, като при своето слизане изливат потоци сълзи и
кръв
.
Постарайте се да изпращате стрелите на вашата мисъл към тия облаци, за да ги разкъсате, разгоните и обезсилите, без да допуснете катастрофалното им разразяване. Знаете ли силата на шумните топовни снаряди? Техните звуци разкъсват дъждовните облаци. А познавате ли силата на добрите мисли? Познавате ли силата на молитвата, макар дори тя да се изразява само чрез кратък, но сърдечен, дълбоко из сърцето изтичащ стон: „Господи, да бъде Твоята воля“?
към текста >>
Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на
Христовата
жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо.
Много милиони години е вървяло човечеството по погрешния път, и много милиони години то требва да страда по обратния път. Но милосърдният Бог,. чрез великата мистерия на Любовта и Жертвата на Христа, подготви за човечеството по-кратък път към щастлив, радостен живот в единение с Него. Спасителят — Божията Жертва за човешките грехове — чрез своето свещено страдание освободи хората от жестокия товар на техните грехове, плода на милиони години отрицателно творчество. Само малка частица е оставил Той, за да могат хората и сами да съдействат за своето собствено изкупление и чрез страданията да разберат за винаги, че само творчеството по Божията воля и пълното единение с Бога могат да ни дадат истинско щастие и пълнота на живота.
Човечеството не може днес да разбере и оцени величината на
Христовата
жертва; то ще я разбира в идващите столетия все по-добре и ще Го обиква все по горещо.
Той е отмахнал от сгрешилите пътя хора стотици хиляди от техните дългове и е оставил само стотни частици, но невидими Помагачи бързат да премахнат дори тях, вземайки щедро върху своите плещи кръстния товар от тези, които напълно искрено и сърдечно молят Бога за помощ и преди всичко, когато те страдат със смирение, без да богохулстват и без да обвиняват други за своите страдания. Със своето идване на земята. Христос спря процеса на изсмукване на духовните сили от страна на отрицателно-оживотворената материя. Той превърна нещата и от тогава насам материята започна да възвръща на погрешилите пътя взетите от тях сили и тя ще прави това с винаги все по голяма сила. Затова все по-скоро ще се възвръщат към вас вашите изразходвани духовни сили, все по-вече ще се разпръсват над вас кръговете на кармичните облаци.
към текста >>
По Любовта
Христова
да мислим, да живеем!
Със вяра в Доброто Той работи, живей, — Не плаши го Голгота: За светлина копней! Разбрах че съм родена За подвиг хубав, свят И с’воля просветена Обикнах Божий Ред. Изчезна мойта мъка Кат видех своя брат: Подадохме си ръка За помощ в'тоя свят. На слабите да носим Подкрепа, светлина, — За страдащи да просим По-светла бъднина. И всички лесен нова Ний дружно да запеем.
По Любовта
Христова
да мислим, да живеем!
И ето туй страдание Избяга веч от мен — И няма отчаяние Във път благословен! П. Петрова Който носи в себе си Божествени идеи, той не страда. Човешкото съзнание носи страдания. Божественото — радости. ИСТИНСКО ВЪЗКРЕСЕНИЕ Беше през нощта пред Възкресение.
към текста >>
Нека се запитаме, живеем ли отчасти тъй, както изисква Христовото учение,
Христовата
любов?
Свещеникът в църквата говореше и богомолците слушаха: — Тая нощ Христос е възкръснал. И ние ще отпразнуваме тържествено това възкресение. Няма по-велик празник за християните от денят на възкресението. Защото чрез възкресението се проявява вечната любов, вечната младост, вечния живот. Но когато празнуваме, нека се запитаме, има ли в нас поне малка частица от възкръсналият от вечният дух на Христа?
Нека се запитаме, живеем ли отчасти тъй, както изисква Христовото учение,
Христовата
любов?
Две хиляди години откак е разпнат Христос на кръста. И хиляди пъти вече празнуваме Неговото възкресение. Но в какво се състои нашето празнуване? — Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ . . .
към текста >>
Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с млади агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива
кръв
; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на Любовта ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа!
— Да си устройваме богати угощения: да ядем до пресита и пием до себезабрава: да потъваме в блатото на разврата, до изгубване човешкият си образ . . . Лошо; лошо празнуваме тоя празник. Много лошо. Това наше празнуване е по-скоро в чест на атаката, в чест на всички дяволи, отколкото за слава на Христа.
Тогава, когато не ще се виждат каруци, натоварени с млади агнета, отиващи за града, за да бъдат заклани и изядени на празника, наречен Възкресение; когато не ще има разплакани, блеещи майки— овце, лишени от своите мили чеда—агнета; когато не ще има човешки ръце изцапани в жива
кръв
; когато не ще има хора, лакоми за кървави угощения, хора обезумели от опиване с алкохол, хора, обзети от низки желания и страсти, отдали се на плътски, противоприродни, грешни и престъпни удоволствия: когато светлината на Истината ще сияе в душите и топлината на Любовта ще огрее сърцата; когато всички хора, наричащи себе си християни, ще живеят в мир и взаимопомощ; когато няма де има бедни и богати, приятели и врагове, а всички ще бъдат равни, като мили и скъпи едни за други братя и сестри — тогава ще бъде великият празник на Христа!
Тогава ще бъде истинското Възкресение I Отдавна аз служа в тая църква и минавам пред вас за Христов наместник. И това ме е карало да се гордея и радвам. Но вчера бях посетен и просветен от духът на Христа. И след това посещение трябваше да изменя мнението за себе си и за вас, мили братя и сестри, които се мислите за верни Христови последователи. Ето как се случи всичко.
към текста >>
Д ако 6txre наистина християни, ако живеехте с духът на
Христовата
любов, тогава не би имало ни едните, нито другите.
Нека погледнем как се отнасяме едни към други. С любов и милост ли се отнасяме към хората, към себеподобните? О. няма ги любовта и милостта в нашите сърца! Студени и твърди са човешките сърца. Между вас виждам милионери, виждам и последни бедняци, които са застрашени от гледна смърт.
Д ако 6txre наистина християни, ако живеехте с духът на
Христовата
любов, тогава не би имало ни едните, нито другите.
Тогава би било добре за всички. О. вярвайте, братя и сестри, истинско щастие ще изпитате само когато ви посети благият дух на Христа! Тъй светло и приятно става на човек от тоя дух, както никога няма да ни бъде от големите богатства. Така е, защото богатия владее и обича само своите милиони, а любящият владее и обича целият свят, цялата природа и вселена. Не ви ли е ясно тогава, кой е по-богат и щастлив?
към текста >>
9.
Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192
 
Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Каква
кръвожадност
, животински инстинкт, модерен канибализъм и атавизъм владеят днес още хората!
Говори се за мир и любов, а се строят съдилища да се съдят брат с брата и пр. Говори се Бога, за милосърдие и правда, а често се чува крякането на кокошките в ръцете на касапина домакин или жалното блеене на агнето пред Гергьовден. Колко корави сърца носим ние хората още! Християни се наричаме, служители на Онзи, който показва милост и любов към всичко живо, а в същност дълбоко в душата си сме езичници, които служат на Бакхуса. Бакхус се издига високо в съзнанието на хората и пречи на истинската светлина да проникне в тяхната душа.
Каква
кръвожадност
, животински инстинкт, модерен канибализъм и атавизъм владеят днес още хората!
Колко жалки същества сме още в ръцете на дивото животно! Днес всички газят и се къпят в кръвта на по-малките си братя. Милост и прошка искат хората, а как ще ги получат. когато тяхното сърце не трепва при вида на агонизиращото агне и пърлещата риба на пясъка? Едно само ни трябва още: — Да се издигнем с духа си над високата статуя на Бакхуса.
към текста >>
Днес всички газят и се къпят в
кръвта
на по-малките си братя.
Колко корави сърца носим ние хората още! Християни се наричаме, служители на Онзи, който показва милост и любов към всичко живо, а в същност дълбоко в душата си сме езичници, които служат на Бакхуса. Бакхус се издига високо в съзнанието на хората и пречи на истинската светлина да проникне в тяхната душа. Каква кръвожадност, животински инстинкт, модерен канибализъм и атавизъм владеят днес още хората! Колко жалки същества сме още в ръцете на дивото животно!
Днес всички газят и се къпят в
кръвта
на по-малките си братя.
Милост и прошка искат хората, а как ще ги получат. когато тяхното сърце не трепва при вида на агонизиращото агне и пърлещата риба на пясъка? Едно само ни трябва още: — Да се издигнем с духа си над високата статуя на Бакхуса. която ние сами сме издигнали, да отворим прозорците си широко, за да нахлуе повече слънчева светлина, да влезе чист въздух и да отидем при най-чистия планински извор, да пием вода за да сложим начало на новата култура в нашия живот. N СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Знайното и незнайното (разсъждения на Влад Пашов по неделната беседа „Знайното и незнайното“ – 16. II.
към текста >>
Бледа като восък - от устничките й, гдето ги захапала със зъбките си, капели капки
кръв
.
. . Грабнал младият пищова, лъснала в стария камата, писнала младата невеста, събудила се от писъка 6 годишната Минка, която била заспала. Като видяла ножа в ръцете на дедо си, изпискала, паднала на земята и не мръднала. — Пукна му се сърченцето — викнала майката и се хвърлила върху рожбата си. Изпуснал стария Гено ножа, захвърлил младият пищова и вдигнали Минка примряла.
Бледа като восък - от устничките й, гдето ги захапала със зъбките си, капели капки
кръв
.
Пищи майката, първата и рожба била. — Отиде детенцето ми, отиде милото ми детенце! Като чула старата свекърва, обърнало й се сърцето — тя това дете от всички най много обичала. Та и кой ли не го обичаше? То беше хубаво — да му се не нагледаш.
към текста >>
И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една
Христова
църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?
“, и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот.
И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувства отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една
Христова
църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?
Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. „Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие“, както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия.
към текста >>
10.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 195
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Една струя червена
кръв
течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози.
Намирах се в голямата галерия пред вратите на светилището, прострян върху леглото, гдето бях играл с чудното дете-фантом, което първо ми бе предало урока на удоволствието. Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна.
Една струя червена
кръв
течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози.
Гледах известно време тази кръв с любопитство и изведнъж разбрах, че това е кръвта на моя живот, която сега изтичаше. Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте. Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим. Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех. Тази сила бе сбора от техните воли.
към текста >>
Гледах известно време тази
кръв
с любопитство и изведнъж разбрах, че това е
кръвта
на моя живот, която сега изтичаше.
Лежах, прострян по цялата си дължина, както на моето собствено легло във време на сън. Както тогава при първата церемония, това легло сега пак беше покрито с рози. грамадни, разкошни рози, цветя на страстта, тъмночервени, с кървав цвят; имаше хиляди такива пръснати по леглото и наоколо и техният силен парфюм зашеметяваше моите отслабнали чувства. Бях облечен в бяла ленена роба, върху която имаше фигури, каквито досега не бях виждал, йероглифи, бродирани с гъста, тъмночервена коприна. Една струя червена кръв течеше от леглото в една разкошна ваза, поставена на пода всред грамада от рози.
Гледах известно време тази
кръв
с любопитство и изведнъж разбрах, че това е
кръвта
на моя живот, която сега изтичаше.
Подигнах очи и видех, че бях заобиколен от десетте. Всички бяха фиксирали погледа си върху мен и техния израз бе неумолим. Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех. Тази сила бе сбора от техните воли. Възможно ли беше да се боря срещу тези хора?
към текста >>
Бях отслабнал от загубата на моята
кръв
, но те не можеха повече да ме принудят на мълчание.
Тогава аз разбрах коя беше ужасната сила, срещу която аз се борех. Тази сила бе сбора от техните воли. Възможно ли беше да се боря срещу тези хора? Аз не знаех, но все пак не бях още сломен. С едно голямо усилие аз станах на леглото.
Бях отслабнал от загубата на моята
кръв
, но те не можеха повече да ме принудят на мълчание.
Изправих се на краката си и застанах така. Зад десетте, погледа ми се плъзна над тълпата жреци, които бяха назад, и, още по-недалеч, върху народа, който се натискаше към входа на голямата галерия, за да види обещаното чудо. Стоях прав един момент, като мислех, че ще мога да говоря, но паднах обезсилен назад в отчаяние. Обаче една интензивна, дълбока и жива радост изпълваше душата ми и аз внезапно дочух един шепот, който ставаше все по силен н по-силен. „Това е младият жрец, който говори при портите на храма!
към текста >>
Докато те се притискаха таке, смутени и объркани,аз видех че вазата, която съдържаше моя живот, бе обърната и че червената
кръв
бе изляна при вратата на Светилището.
Той е добър и не трябва да умира! Да го спасим! “ Народът бе видял моето лице и ме позна. Един голям натиск, причинен от внезапен ентусиазъм, произлезе внезапно, и масата на жреците бе изтласкана дотолкова, че кръга на десетте бе скъсан. И, тъй като тълпата прииждаше към Светилището, много от жреците отстъпваха в празното пространство между леглото и вратата.
Докато те се притискаха таке, смутени и объркани,аз видех че вазата, която съдържаше моя живот, бе обърната и че червената
кръв
бе изляна при вратата на Светилището.
Тази врата се отвори; Агмад се появи на прага, величествен в своето ненарушимо спокойствие. Той погледна тълпата, която се движеше към него. Под неговия студен поглед, жреците станаха по-спокойни и намериха в себе си сила да противостоят още известно време на натиска на тълпата. Десетте се съединиха отново и с усилия достигнаха леглото ми за да го обградят пак, но беше вече късно. Аз бях вече заобиколен от тълпа та.
към текста >>
Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта
Христова
.
И еврейските равини и учители не можеха вече да му се налагат. Той се явяваше, където искаше и свободен беше. Той говореше свободно. Силата на Христа се криеше в свръхсъзнвнието, в което действаше Божественото начало. На това се дължи прогреса на Християнството, не количествено, но качествено.
Онази идея, която прониква в цялата бяла раса, това е любовта
Христова
.
Християнството е носи тел на тази идея, значи, то представлява идеята на балата раса. Христос е Учителят на бялата раса, който работи за развиване на свръхсъзнаниего в нея. И ако някои християни още не са християни, причината за това е, че те живеят още в самосъзнанието, а не са дошли до свръхсъзнанието. За да дойде до свръхсъзнанието, човек трябва да се откаже от всички стари неща, от миналото, и да възприеме новото, което носи свободата в света. Като се откажете от старото, ще разчитате н онова, което носи живот в себе си, което носи простор.
към текста >>
11.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 217
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в
кръвта
на своето дете.
Но въпросът не е там — въпросът не се състои в това, дали майката желае или не да вложи злото в своето дете, защото, и без да го желае, тя пак може да го направи. Нейният живот през време на бременността й, естествено, е здраво свързан с цялото нейно минало. Тя не може изведнъж да се пречупи, да се промени дотолкова, че да заживее съвсем друг живот през време на бременността си, ако предварително не се е готвила за това. Дори и най-съзнателната майка, дори и тези, която е преизпълнена с чувство на отговорност за това, което става с нея, дока то в нея се формира новия живот, не може да се надява, че злото не ще се опита да влезе в съзнанието й през този тъй важен период за живота на бъдещата й рожба. Затова всяка майка трябва предварително да се подготви за правилно и успешно изнасяне на своята велика мисия на майчинството в света.
Всяка майка, преди още да зачене, трябва да бъде готова да вложи нещо ново, нещо по-хубаво, по-възвишено, по-чисто, нещо велико в своя живот през време на бременността за да може да го предаде, да го втъче в душата, да го вложи в
кръвта
на своето дете.
Ако всяка майка каже на своето дете, докато то е още в утробата й: „Аз не искам ти да ставаш убиец! “ — пътят на убийците ще бъде затворен в света. Няма вече да се раждат убийци. Защото великата творческа мощ на майката ще е отпечатала във всяко човешко съзнание божия закон: „Не убий! “ Ето единственият, най-сигурен, най-верен, най-разумен и, същевременно, най-лек път за съвършеното премахване на войните, както и на всички други престъпление на падналото човечество.
към текста >>
Животът се нуждае не от топовно месо, храна за
кръвожадния
бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот.
Един гений струва много повече от милиони престъпници и роби на злото. Това е така, както за народа, който го ражда, така и за цялото човечество. Майко! Тебе не ти са нужни много деца. Тебе ти са нужни малко деца, но които да са истински човеци, истински служители на Бога, носители на светлина и любов. Твоят идеал трябва да бъде да родиш един гений, един свободен човек, а не десетина роби.
Животът се нуждае не от топовно месо, храна за
кръвожадния
бог на разрушението, а от истински човеци, творци на нов, светъл и разумен живот.
През тебе ще мине този живот. Той хлопа на вратите на твоето майчино сърце. Любов е неговото име. Приеми го, посрещни го като велика благодат и му дой път към живота на земята. Няма по-велико щастие, няма по-голямо благо за тебе от това, — да станеш майка на герои на доброто, майка на свръхчовеци, майка на гении, които ще поведат братята си не към разрушение, а към творчество.
към текста >>
Христовата
любов е приложима.
Той беше един от разумните хора на времето си. Ако евреите бяха приложили неговите закони, съвсем други резултати ще ха да имат. Като дойдем до новите времена, ако хората биха приложили Христовото учение, което има едно социално приложение, друго щеше да бъде положението на ■ съвременното човечество. Христовото учение има социално приложение, а не е така, както хората го изучават. То си има свое приложение.
Христовата
любов е приложима.
Какво коства на човека да приложи това учение? Какво коства на една държава от 10-20 милиона жители да направи къщи за всички хора? Сега Англия харчи около 13 милиарда английски лири, за своето ново въоръжение. Ако тези пари биха се употребили за нещо разумно, каква голяма полза щяха да допринесат! И сегашните народи като се въоръжават и те не знаят защо правят това.
към текста >>
12.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 220
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
* Учителят казва, че, от зазоряването до изгрева на слънцето, неговата енергии, действат най-много върху нервната система и я засилвате и оздравявате; от изгрева на слънцето до девет часа те действат най-вече върху
кръвоносно
-дихателната система, а от девет до дванадесет часа слънцето действа предимно върху храносмилателната система на човека.
Сутрин, преди изгрева на слънцето, земята е най-отрицателна и затова най-силно възприема неговите енергии. Човек, бидейки свързан със земята, е подчинен на същия закон. Затова излизането сутрин рано и посрещането на слънцето всред природата нито е глупост, нито е суеверие или идолопоклонство, както мислят някой, а напротив — то е поставяне на човека в хармония с великите закони на могъщата жива природа, то е черпене на безценни енергии от нейния безграничен резервоар. Глупост, невежествено нехайство и престъпление, дори, е да спиш или да се излежаваш до късно сутрин, особено през пролетта, когато животът най-щедро се разлива, и когато най-лесно можеш да го приемеш в себе си. А да станеш рано и да посрещнеш изгрева на слънцето всред природата, е високо разумен, истинско-човешки и дори божествен акт.
* Учителят казва, че, от зазоряването до изгрева на слънцето, неговата енергии, действат най-много върху нервната система и я засилвате и оздравявате; от изгрева на слънцето до девет часа те действат най-вече върху
кръвоносно
-дихателната система, а от девет до дванадесет часа слънцето действа предимно върху храносмилателната система на човека.
А след обед. изобщо, лечебната сила на слънчевата енергия е по-слаба. Това трябва да се има пред вид от тези, които се нуждаят от слънце лекуване. Има хора; които не могат да издържат силните слънчеви лъчи. Те трябва да започнато със сутрешното слънце и постепенно да привикват на по-силни лъчи.
към текста >>
Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на
кръвта
му.
В Ноевото семейство преодоляваше мъжкия принцип. Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор.
Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на
кръвта
му.
Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол. Чистата кръв е емблема на чистите мисли и чувства. Легендата разправя, че Лотовата жена станела на солен стълб. Това показва, че на Лотовата жена липсваше сол. Лотовата жена представя една епоха, в която преодоляващо влияние имаше женския принцип.
към текста >>
Онези хора, които имат чиста
кръв
, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол.
Той имаше трима синове. Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му.
Онези хора, които имат чиста
кръв
, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол.
Чистата кръв е емблема на чистите мисли и чувства. Легендата разправя, че Лотовата жена станела на солен стълб. Това показва, че на Лотовата жена липсваше сол. Лотовата жена представя една епоха, в която преодоляващо влияние имаше женския принцип. Първоначално, когато се създаде човек, а тъй наречената златна епоха на човечеството, казва се, че е създал човека по образ и подобие свое.
към текста >>
Чистата
кръв
е емблема на чистите мисли и чувства.
Ной, който избяга от лошите хора, не можа да избяга от своя син, който се подиграваше с голотата на баща си. И той беше спасен с Ноя и чрез него зло то пък влезе в живото на хората. Също така и Лот, като бягаше, с него бяха и двете му дъщери, които направиха една погрешка; заедно с тях излезе и злото от Содом и Гомор. Злото както и всички болеели, прониквате в човека поради нечистота на кръвта му. Онези хора, които имат чиста кръв, нито краста ги хваща, нито чума, нито дявол.
Чистата
кръв
е емблема на чистите мисли и чувства.
Легендата разправя, че Лотовата жена станела на солен стълб. Това показва, че на Лотовата жена липсваше сол. Лотовата жена представя една епоха, в която преодоляващо влияние имаше женския принцип. Първоначално, когато се създаде човек, а тъй наречената златна епоха на човечеството, казва се, че е създал човека по образ и подобие свое. Значи, в тази златна епоха на човечеството.
към текста >>
Ако този човек беше сляп, под действието на
Христовата
сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта.
Ако отвътре не сте свободни и външно няма да бъдете свободни. Р. Щайнер Мистерията на голгота (продължение от бр. 187) Да си представим един човек, способен да възприема напълно подтиците, идващи от Христа. Да предположим, че всички тези подтици минават през него, че Христос сам проявява в него своето могъщество. Какъв резултат ще имаме тогава?
Ако този човек беше сляп, под действието на
Христовата
сила той ще намери изново зрението си, защото целта на това действие е победата над болестите и смъртта.
Когато евангелистът Йоан говори за излекуването на слепородения, той изразява именно тази дълбока мистерия. Той показва с този пример, че силата на Христа лекува, когато тя проявява цялото си могъщество. Къде, прочие, се намира тази сила? В самата земя, тялото на Христа. Нужно е само щото земята да бъде наистина проникната от духа на Логоса.
към текста >>
13.
Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 224
 
Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и
кръвта
си, за раждането на един нов живот.
Нема човек. няма живо същество, няма животно и растение дори, което да не познава закона на жертвата в съответната нему степен. Защото всяко същество отделя частици от себе си, частица от живота си, прави тази жива и най-велика жертва, за да създаде нов живот — да даде живот на ново подобно същество. Защото, ще повторим, животът идва само чрез жертвата. Как тогава закона за жертвата да не е основния и най-велик закон на живота?
Питайте всяка майка и тя ще ви каже колко сладка, колко велика и свята е тази жертва, при която тя дава соковете на своето тяло, дава част от живота си и
кръвта
си, за раждането на един нов живот.
Жертвата е единствения вечен, велик и ненарушим закон на живота, защото животът само чрез нея идва! А борбата за съществуване е само един мрачен и временен епизод в живота на несъвършеното човечество. Ще дойде ден, когато човек, вместо да се бори за живот. само ще раздава живот и тогава ще бъде ден първи в живота на новото човечество. С. К.
към текста >>
Цялата земя е облята със сълзи и
кръв
.
Цялата вселена, която Бог е направил, е пълна със същества, които стоят много по-високо от нас. Те са много по-добре организирани от нас и по ум и по сърце и по дух и по душа, та ако речем да се сравняваме в тях, то разликата между тях и човека ще бъде такава, каквато е разликата между човека и бръмбара. Вижте, цялата земя е покрита с гробища. Цялата земя е място на смърт. Навсякъде спорове, недоразумения, смърт.
Цялата земя е облята със сълзи и
кръв
.
И всички тия хора, които са превърнали земята в място за безпощадна борба помежду си, се делят на православни, протестанти, католици и какви ли не още. Но кой човек може да бъде наречен православен? — Православен е този, в сърцето на когото живее Божията Любов, православен е този, в ума на когото преодолява Божията светлина, православен е този, в душата на когото истината владее. Този човек не се управлява от закони, писани от хората, но се управлява от един велик, неизменен закон, написан в неговата душа. Само такъв човек право слави Бога.
към текста >>
Там, дето има лъжа,
Христовата
светлина няма да влезе!
Съзнанието ви винаги трябва да бъде будно, никога да не си позволите да кажете една лъжа. Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос. Там дето има лъжа, Христовия крак няма да стъпи!
Там, дето има лъжа,
Христовата
светлина няма да влезе!
Там, дето има лъжа, Христовата свобода няма да дойде! Това трябва да го знаете. Проучете историята на истински великите хора, и ще видите, че те са почнали с това правило — без никаква лъжа! И когато лъжата изчезне от нас, или я извадим вън, ние ще усетим вътрешна свобода, а умът ни ще почне да работи по-добре. Някой път вие си казвате: искаме да опитаме лъжата.
към текста >>
Там, дето има лъжа,
Христовата
свобода няма да дойде!
Направете този опит и вижте каква промяна ще стане във вашия душевен живот. Ще видите как небето ще почне да гледа на вас. Сега вие чакате да дойде Христос. Там дето има лъжа, Христовия крак няма да стъпи! Там, дето има лъжа, Христовата светлина няма да влезе!
Там, дето има лъжа,
Христовата
свобода няма да дойде!
Това трябва да го знаете. Проучете историята на истински великите хора, и ще видите, че те са почнали с това правило — без никаква лъжа! И когато лъжата изчезне от нас, или я извадим вън, ние ще усетим вътрешна свобода, а умът ни ще почне да работи по-добре. Някой път вие си казвате: искаме да опитаме лъжата. — Може да я опитате.
към текста >>
В чистите води изведнъж капна капчица
кръв
.
Предните й крака бяха във водата, а задните в тревата край брега, тя спря. Сивата й кожа заблестя бавно в сенките; само кротката й глава с дигнати уши и големи очи, стоеше сгряна от сноп лъчи. Ослуша се. После наведе муцуната си и досегна два пъти водата с тънките си крана. Отново подигна очи.
В чистите води изведнъж капна капчица
кръв
.
Предното й ляво краче леко се сви, почна да трепери. Сега водата капка по капка зачести и падаше мътейки речната водица. Сърната си наведе леко главата, като че ли искаше да огледа в мрачното огледало предната половина на тялото си. След това издаде едно леко стенание, и обърна черната си муцуна към окървавеното място. От време на време тя се навеждаше към водата и разтърсваше сивата си кожа.
към текста >>
От време на време извръщаше глава към раната, от която бликаше
кръв
.
От време на време тя се навеждаше към водата и разтърсваше сивата си кожа. В това време рога изсвири пак, и изгаснал, и отслабнал проникваше кучешкия лай. Отдръпна се сърната леко към тревата крей брега и намести очите си на сянка. Светлината падна само върху водата. Тя се сви на меката трева.
От време на време извръщаше глава към раната, от която бликаше
кръв
.
Но по пътя, по който тя бе дошла, изведнъж премина един изплашен елен с издигнати рогчета. Спря се до нея, протегна глава и я помириса. Сърната измуча бавно, едва дочута, като че ли разказваше нещо тъжно, и издигна сухата муцуна към елена. Рогът проехтя след това през звучния похлупак. Еленът се разтресе, прескочи леко през рекичката и се изгуби в гъсталака.
към текста >>
Куцайки леко само на три крака, потегли към гората и капки
кръв
се стичаха по крака и се съсирваха в дълги нишки.
Спря се до нея, протегна глава и я помириса. Сърната измуча бавно, едва дочута, като че ли разказваше нещо тъжно, и издигна сухата муцуна към елена. Рогът проехтя след това през звучния похлупак. Еленът се разтресе, прескочи леко през рекичката и се изгуби в гъсталака. Като че ли обхваната от тръпки на ужас и сила, сърната стана и влезе във водата.
Куцайки леко само на три крака, потегли към гората и капки
кръв
се стичаха по крака и се съсирваха в дълги нишки.
Наоколо дърветата стояха неподвижни; храсти от папрати край бреговете се навеждаха при нейното минаване и пак изправяха; едно славейче прехвръкна лекичко над нея и след това изчезна някъде. Времето минаваше. Усещаше се прохлада. В полянките светлината се оттегляше към върховете на дърветата. Сърната се изкачваше по реката към гората.
към текста >>
Тя сменяваше черните си като абанос копита от камък на камък и бавно се изкачваше, докато по кракът й се свличаше топла
кръв
.
Усещаше се прохлада. В полянките светлината се оттегляше към върховете на дърветата. Сърната се изкачваше по реката към гората. В дясно и в ляво растяха брястове. Вълните налитаха по-бързо, клокочеха през изострени камъни, скачаха и се чупеха на сребристи пръски.
Тя сменяваше черните си като абанос копита от камък на камък и бавно се изкачваше, докато по кракът й се свличаше топла
кръв
.
Горе на върха се издигаше в синьото небе борът, предвестникът на ветровете. По долу в камънака, в един кръг от брези, се събираше водата на рекичката в един бистър вир. Сърната падаше треперейки и плъзгайки се по краищата на скалите, крепеше се и се успокояваше в едно огледало, което отразяваше небето и светлите плетки на брезите — после пак се съвземаше и навлизаше хлъзвайки се бавно към долината с непресторен плач. Сърната се спря между едни брези в голямата трева, като пое студен въздух, разнасящ топлите ухания на дивите цветя. Главата й с черни и нажалени очи изведнъж блесна в огледалото на водата край брега, отпусна се измъчена и изнемощяла и така стоеше няма, с поглед устремен към водата; във великото мълчание на гората, тя като че ли слушаше, като че ли мислеше и от време на време тръпки побиваха тялото й.
към текста >>
И сърната стоеше сама, и
кръвта
се изливаше в меката трева на брега.
Сърната падаше треперейки и плъзгайки се по краищата на скалите, крепеше се и се успокояваше в едно огледало, което отразяваше небето и светлите плетки на брезите — после пак се съвземаше и навлизаше хлъзвайки се бавно към долината с непресторен плач. Сърната се спря между едни брези в голямата трева, като пое студен въздух, разнасящ топлите ухания на дивите цветя. Главата й с черни и нажалени очи изведнъж блесна в огледалото на водата край брега, отпусна се измъчена и изнемощяла и така стоеше няма, с поглед устремен към водата; във великото мълчание на гората, тя като че ли слушаше, като че ли мислеше и от време на време тръпки побиваха тялото й. Сянката растеше на долу. Блясъкът на слънцето беше заличен по върховете.
И сърната стоеше сама, и
кръвта
се изливаше в меката трева на брега.
Наведе си сухата муцунка към озарената трева и пак остана неподвижна. От безкрайни далечини проникваха меланхоличните звукови вълни на рога, които бяха на замиране; лаенето на кучетата спря: бързо идваше нощта и през бора на върха мина една болезнена въздишка. В покоя, по мрачното небе, от дълбините на водата почна да трепери златистата сълза на първата звездица. Сърницата издаваше едно мучене едва доловимо, a очите тъжно блестяха в нощната светлинка на брега. Така стоеше тя сама и умираше под надвисналите клони на белите брези. Мих.
към текста >>
14.
Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 241
 
Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Ален.( Окултизъм и мистицизъм, — История на великите учители от
Христовата
ера, от В. Граблашев.
Същината и силата на ума. Образуване на навици. През дверите на доброто, Вратата и пътят. Законът и пророците. Спасение още днес, от Дж.
Ален.( Окултизъм и мистицизъм, — История на великите учители от
Христовата
ера, от В. Граблашев.
(книгата в издание от 2010 г.) Съвременният обществен морал и Дънов, — преди двадесет столетия и сега — от Waniel. (Waniel - псевдоним на Любомир Лулчев) Великото учение — няколко основни положения, от В. Т. Благодумов. Основните окултни истини и мястото на Всемирното Братство в бъдещия развой на човечеството. Где е истината?
към текста >>
Тайната на Голгота и очистителната
кръв
на Христа.
Живот в чистилището. Живот и дейност в небето. Раждането като четворно събитие. Наука за храната, здравето и продължителната младост. Безопасни методи за развиване духовните ни дарби.
Тайната на Голгота и очистителната
кръв
на Христа.
Ангелите като фактори в еволюцията. Основното учение на Богомъдрието, изложено в 10 точки, от Херман Рудолф. Окултни съвети за духовен възход, от Ал. Шишков. Свръхчовеците, като факти и идеали. Свидетелството на религиите.
към текста >>
Духовната сила на
Христовата
църква, от Чарлз Ледбитер.
Животът след смъртта, от Херман Рудолф. Халдея преди 21,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ч. Ледбитер. Перу преди 14,000 години, ясновидско изследване на миналото, от Ледбитер. Духовен живот за мирския човек, от Ана Безант. Ислямът, от Ана Безант.
Духовната сила на
Христовата
църква, от Чарлз Ледбитер.
Доказателствата на теософията. Какво нещо е Теософското общество. Мястото на Учителите в религиите от Ана Безант. Историята на Атлантида, от Скат Елиот (Уилям Скот-Елиот). Пред очите на читателя възкръсва миналото величие и трагичния край на една отдавна изчезнала култура .
към текста >>
15.
Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 249
 
Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега и ние трябва да приложим
Христовата
любов към другите, за да почувстваме своята любов.
Любете Христа, за да се оправи живота ви. Когато вашата любов отиде към Христа и се върне пак при вас, вие ще почувствате истинската любов. Такъв е законът. Тъй щото, когато вие искате Христос да ви обича, знайте, че Неговата любов ще се върне пак към Него. Христос казва: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз вас любя.“ Както Бог е възлюбил Христа, така и Той е приложил своята любов към нас.
Сега и ние трябва да приложим
Христовата
любов към другите, за да почувстваме своята любов.
Ако мислите, че друг някой учен може да дойде в света и да донесе Божията Любов, вие ще опитате. Без Христа вие не можете да имате Божията любов. Защо? — Защото Христос е един трансформатор. Ако Божията Любов дойде направо във вас, такива, каквито сте днес, вие непременно ще се разтопите. Тази любов трябва да се нагоди, така да мине през вас, че да не пострадате.
към текста >>
По цветния килим на земята локви
кръв
, в които се валят техните невинни рожби, яйчица и другари.
И без да си продумат, разпериха криле всички, като по даден знак, и се отправиха към осиротялата гора. Уви! Картината бе по-страшна и по-скръбна и от най-страшния сън. Величественото вранско царство съвършено разорено! Всички гнезда сринати на земята. Дърветата с изпочупени клони и обрулени листа.
По цветния килим на земята локви
кръв
, в които се валят техните невинни рожби, яйчица и другари.
Прегракнали и обезсилени гласове оплакваха скъпи близки . . . Сърцето се къса при вида на такава картина. Г-жа Вранка не можеше по-вече да продължава. Тя знаеше какво я чака и нея в къщи и обезсилена кацна на едно дърво.
към текста >>
16.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Поразителни са непредвидливостта и лекомислието, с които и най-близките по
кръв
славянски племена враждуват помежду си, дори в моменти, когато са най-сериозно заплашени от вън.
237) – Влад Пашов Из науката и живота. Защо някои от посадените дръвчета не се хващат или остават безплодни? Хроника СЛАВЯНСТВОТО Дотогава, докато славяните продължават да живеят в несъгласия и раздори помежду си. дотогава те ще бъдат плячка на другите народи, дотогава те ще бъдат използвани като средство за постигане на чужди цели. дотогава те ще бъдат тор в чуждите ниви!
Поразителни са непредвидливостта и лекомислието, с които и най-близките по
кръв
славянски племена враждуват помежду си, дори в моменти, когато са най-сериозно заплашени от вън.
Поразително с късогледството с което славяни се решават да потискат други славяни, тогава, когато е най-необходимо тяхното свободно братско единение и тяхната непринудена, искрена подкрепа за взаимна защита на общите им интереси. Поразителен е факта, че поляците помогнаха за разпокъсването на Чехославия, че словаците съдействаха за нейното пълно унищожение, а с това и за своето собствено заробване; поразителен е факта, че се намират славяни, които могат да мразят и да желаят злото на други славяни; поразителен е факта, че сърби и хървати все още не са се напълно споразумели, пред лицето на явната опасност, която ги заплашва еднакво. И какво още чакат? Нима съдбата на Чехославия не е достатъчно ясно указание за това. какво очаква народите, които не могат да живеят във вътрешен мир и съгласие?
към текста >>
“ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на
Христовата
Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото.
Не винаги се е поддавал на демагогията. Винаги е имало и има в народа личности, които са преценявали правилно нещата, но техния глас е бил временно заглушаван, за да бъде по-добре чут после. Народът е съставен от личности, които, колкото и непросветени, са под влиянието на Христа, който дойде да изкупи човека от греха. - „Аз дойдох, казва Христос, да проповядвам на слепите светлина, на затворените свобода, да проповядвам нова година, нов живот. Ново царство на светлината, на свободата, на братството и равенството!
“ И така, свободата и способността да се владеем, да разполагаме със себе си, е неразделна от познанието на
Христовата
Истина, Любов и Мъдрост, от съзнанието за служене на Цялото.
Правото на народа чрез гласуване да се избира подходящи лица, които да го уреждат стопански и политически, си остава свещено право. То е което плаши управника, че ако не върши достойно възложената му работа, ще бъде отстранен и заменен с друг, по-достоен. Но при гласоподаването, както и при други задължения към обществото, необходимо е Християнското съзнание, че общите интереси стоят по горе от личните. Тогава наистина ще зацаруват ред и законност навсякъде. Любовта, Взаимопомощта и милосърдието ще преобладават.
към текста >>
Благословена е ръката, която може да тури ред и порядък в духа на
Христовата
справедливост и да постави всекиго на своето подходящо място!
Партизанството е лоша болест, родена повече от завистта и злобата. Ако някой не си гледа професията — специалността, ако не е добър стопанин, работник, земеделец и баща, ако не управлява добре своя дом, как ще оправи обществения дом? Това отбягване от прямите задължения, стремежа да се преселваме в големите градове и да живеем за сметка на държавната трапеза, води към усложнения и забъркване. Още с освобождението на България, се е явила съблазънта към държавната трапеза. А от там пък се явява завистта, демагогията, ежбите, партизанството и насилията.
Благословена е ръката, която може да тури ред и порядък в духа на
Христовата
справедливост и да постави всекиго на своето подходящо място!
И когато всеки заеме мястото, където може да принесе най-много полза за обществото и да бъде доволен от положението си, тогава наистина можем да кажем, че Царството Божие е близо — при вратата. Дим. Станев ______________________________ В какво се състои истинското величие на един народ? Дали в многото земя която той притежава? Дали в мощната индустрия, дали в силната армия, дали, най-сетне, във високото развитие на науката и изкуствата? — Не!
към текста >>
Водолей - глезените, прасците и
кръвта
.
Дева управлява корема и червата. Везни - кръста, бъбреците, ребрата и вътрешните полови органи. Скорпион - външните полови органи. Стрелец - таза (седалището), бедрата и артериите. Козирог - колената, кожата и черния дроб.
Водолей - глезените, прасците и
кръвта
.
Риби - ходилата и пръстите на краката. Така е разпределен зодиака в човешкото тяло. За принципите и основанията на това разпределение говорих в „Отношението на астрологията към херметичната наука” в главите за космичния човек и тайната на зодиака. Понеже и човечеството представлява едно цяло, един организъм, то зодиакът е отразен и в човечеството. Различните народи се намират под управлението на различните знаци на зодиака, което вече определя тяхното място и функция в общочовешкия организъм.
към текста >>
17.
Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275
 
Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Сега казват:
Христовата
кръв
ще ни очисти.
Тази дупка седи ли в сърцето му? Той я носи. Някои казват: как ще познаем Христа? — Пет белега носи Той: два на краката, два на ръцете и един на сърцето. Ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвувателност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога ?
Сега казват:
Христовата
кръв
ще ни очисти.
Коя е Христовата кръв? — Това е великата жертва, великото учение на любовта. Сега този ангел иде! Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог!
към текста >>
Коя е
Христовата
кръв
?
Той я носи. Някои казват: как ще познаем Христа? — Пет белега носи Той: два на краката, два на ръцете и един на сърцето. Ако ние не минем през онази дълбока опитност, през която Христос е минал, ако нашето сърце не се закваси с онази дълбока самопожертвувателност, през която Христос е минал, как ще служим на Бога ? Сега казват: Христовата кръв ще ни очисти.
Коя е
Христовата
кръв
?
— Това е великата жертва, великото учение на любовта. Сега този ангел иде! Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога.
към текста >>
Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в
Христовата
банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“.
Не е въпрос как аз живея, как вие. живеете. Ще ви кажа едно нещо, което и друг път съм казвал: ако има единствено същество в света, което живее чист и свят живот, това е само Бог! Следователно, единственото за нас да се съединим с Бога. Някои ги е страх да се съединях с Бога, да вложат своите капитали в Него. Казват: „Ако се съединим с Бога, капиталите ни ще изчезнат“.
Вие влагате в банките 10 — 50 — 100 милиона, не ви е страх, от хората не ви е страх, но като кажем да ги внесете в
Христовата
банка казвате: „Христос е много щедър, ще ни хвръкне капитала“.
Не, духовният свят си има статистика, има си и банки, по какво се различават тия банки от светските? Там никой не краде, дивиденти не се губят. Нито стотинка се губи от тях. Кой каквото си е изработил, то си остава за негова сметка. То е красивото в света.
към текста >>
18.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 286
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Мислите ли, че ако съвременните християни имат
Христовата
любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил?
— Ами цяр? — Ще вземеш лай-кучка и ще пиеш десет дена по една чашка. — Ама да не ме утешаваш само? — Ако след десет дена корема ти не мине, ела пак при мене. Ще изпиеш десет чашки за десет деня и болката ти ще мине.
Мислите ли, че ако съвременните християни имат
Христовата
любов в себе си, нямаше да разрешат въпроса за войната така, както Христос би го разрешил?
Те нали вярват в Бога и в Христа, защо не го разрешат? Не могат да го разрешат, защото всеки иска да го разреши за себе си. Българинът казва, че всеки тегли чергата към себе си. Право е това. Ние трябва да пазим своята черга, но има Божествени условия, които трябва да се поставят над всякаква черга.
към текста >>
Наистина страданията Му са били толкова големи, че
кръв
е излязла от порите Му.
Дадете ли път на съмнението, веднага ще дойдат и нещастията в живота ви. Не мислете, че нещастията в живота ви са лош признак. Не, те представят едно велико благословение за вас. Надали досега е имало човек на земята, който да е страдал като Христа. Писанието описва Неговите страдания.
Наистина страданията Му са били толкова големи, че
кръв
е излязла от порите Му.
От гърдите му се е изтръгнала една въздишка и Той казал: Господи, Господи, защо си ме оставил? Христос сам се намери в голямо противоречие. Този, който имаше сила да лекува други, на когото всички очакваха, дойде до положение да се ругаят с Него, стана посмешище на хората. И най-после Той каза: Господи, в твоите ръце предавам духа си. И след това възкръсна.
към текста >>
19.
Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 291
 
Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете
кръвта
ми, няма да влезете в царството Божие“.
От наше гледище вълкът е крив. Но чуйте го как се моли и благодари като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът.
Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете
кръвта
ми, няма да влезете в царството Божие“.
Ако вълкът не яде плътта ни и не пие кръвта ни, никога няма да влезе в Царството Божие...“ Когато овцата роптае и когато вълкът роптае, и двамата са криви. Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благо дари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни. Мнозина питат как да разберат този въпрос. Те знаят как да го разберат. Когато длъжникът пита как да изплати дълга си, то той не е прав.
към текста >>
Ако вълкът не яде плътта ни и не пие
кръвта
ни, никога няма да влезе в Царството Божие...“ Когато овцата роптае и когато вълкът роптае, и двамата са криви.
Но чуйте го как се моли и благодари като изяде овцата. Той казва: „Господи, благодаря ти, че създаде овцата. Като я изядох, стана ми много добре. Колко разумно си създал света, че си приготвил и за мене храна“ Така се моли и благодари вълкът. Разумната овца като я хване вълкът, казва: „Господи, много Ти благодаря, че мога да изпълня учението ти, да стана жертва, да се из пълни стиха: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, няма да влезете в царството Божие“.
Ако вълкът не яде плътта ни и не пие
кръвта
ни, никога няма да влезе в Царството Божие...“ Когато овцата роптае и когато вълкът роптае, и двамата са криви.
Но когато овцата благодари на Бога, че е станала жертва за вълка, че е станала причина вълкът да се нахрани, и когато вълкът благо дари на Бога, че е промислил и за него, и двамата са правоверни. Мнозина питат как да разберат този въпрос. Те знаят как да го разберат. Когато длъжникът пита как да изплати дълга си, то той не е прав. Той знае как да изплати дълга си.
към текста >>
Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете
кръвта
ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата.
Тогава твоите заключения ще бъдат криви. Ако ти не вкусваш от благата на своите чувства, ти не можеш да ги разбираш. Ако не вкусиш от любовта, ти не можеш да я разбираш. Тя не е един умствен процес. За да разбереш любовта, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази любов.
Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете
кръвта
ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата.
мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот. Ако разбирате плътта и кръвта Христова в буквален смисъл, вие разбирате криво. Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре.
към текста >>
Ако разбирате плътта и
кръвта
Христова
в буквален смисъл, вие разбирате криво.
Ако не вкусиш от любовта, ти не можеш да я разбираш. Тя не е един умствен процес. За да разбереш любовта, ти трябва да я вкусиш, ти трябва да вкусиш от плодовете ма тази любов. Когато Христос е казвал, че ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, той е подразбирал, че ако не ядете от плодовете на моята любов, вие не можете да влезете в царството Божие. Чувствата. мислите на Христа, това са плодовете, които дават живот.
Ако разбирате плътта и
кръвта
Христова
в буквален смисъл, вие разбирате криво.
Често се говори за плътска любов. Плътска любов е онази, която започва добре, свършва зле. Ангелска любов е тази, която започва зле, а свършва добре. Божествена любов е тази, която започва добре и свършва добре. Значи, има три форми на любовта.
към текста >>
20.
 
-
В нея ще видим проливането на много, много
кръв
.
(следва) С. Калименов СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Смисълът на живота (из неделната беседа „Искаш ли да оздравееш? “ – 10. II. 1924 г.) Ако днес би дошъл на земята Исус Христос, Той би задал много въпроси на съвременния културен свят Много въпроси би задал Той на съвременните учени, на съвременните църковници, на съвременните управляващи. Да вземем запример историята на един отделен народ.
В нея ще видим проливането на много, много
кръв
.
Нека запитаме историците, философите, държавниците и учените, кое е причината на това. Те ще изтъкнат цели редици причини, но всички тези причини са повърхностни. А всяко нещо има своя истинска, дълбока причина. Когато един човек се разболее, коя е причината за разболяването му ? Може би този човек не се е хранил естествено.
към текста >>
— Тези пари са оцапани с човешка
кръв
, те са опозорени, те не са заради нас.
Всички казват да разделим спечеленото. Ние хората на любовта не се нуждаем от събраното богатство на другите. Ние се нуждаем от това богатство, което ни се дава отгоре. Ние се нуждаем от това богатство, което припечелваме с труд, със своите ръце. Някой път казвате: пари. пари!
— Тези пари са оцапани с човешка
кръв
, те са опозорени, те не са заради нас.
Няма нито един, който, след като е турил парите в джоба си, да е прокопсал от тях. Следователно, ние ще оставим света, нека той борави с парите. Всички хора, даже и най-напредничавите, казват: животът не може без насилие. Как да не може? Любовта без насилие може да дойде на света.
към текста >>
Хората казват: „
Христовата
любов е неприложима.
Ако човекът, у когото блика тази любов, дойде във вашата къща, той, без да ви каже една дума, ще бъде за вас същото нещо, каквото е изгряващото слънце. Може да дойде и някой друг, да ви говори сладки думи, тъй ще бъде, иначе ще бъде, но сълзите ви ще текат. Дойде ли. обаче, човекът на любовта, сълзите ви ще се пресушат, скръбта ви ще изчезне и вие ще усетите нещо ново да се влива във вас. В сърцето на всички ни трябва да блика живота като един извор, за да се подигнем и да покажем, че ние сме носители на Божественото.
Хората казват: „
Христовата
любов е неприложима.
Това учение е утопично. Изискват се още много хиляди години, докато хората дойдат до положение да приложат тази велика любов.“ С други думи казано: „Трай, коньо, за зелена трева“. Когато Христос е проповядвал своето учение на евреите, Той им казвал: „Сега е време за вас да приложите моето учение. Ако не го приложите, в 2000 години ще опитате последствията от вашето отричане“. И днес Христос пак седи пред вратата на европейските народи и казва: „Ако вие приложите моето учение, очаква ви едно велико знание, едно велико благословение, но ако отхвърлите любовта ми, както преди 2000 години, ще опитате най-големите нещастия, ще се възмути не само небето, но и земята.“ Под земята се готви нещо страшно.
към текста >>
Един младенец със здрава млада
кръв
ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти.
Тоя зов ще ни намери, където и до сме. Ще чуем звънтенето от шеметния бяг на Голямата тройка, тропота на изпънатите коне, чиито копита едва докосват земята. Ще ни докосне оная широка песен на степта, и на нея ще отговори нашето сърце, полята, смълчаните ни планини. И тоя вик на планините ни, където нашите братя преди да умрат се целуваха за последен път, ще звучи трогателно до сълзи в общата песен. Тогава светът, горд и непристъпен в своята студенина, ще бъде погален с майчинската ласка на славянската душа, за да научи нещо ново.
Един младенец със здрава млада
кръв
ще се пробуди, ще изпъне снага като сочна фиданка и ще погледне ведро и победно широките хоризонти.
Георги Томалевски Б. Р. настоящето е извадка из едноименната статия, поместена във в. Ескулап, бр. 1, год. VIII, ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Растителният радии — лукът Разгледано в химическо отношение, живата клетка, била тя от растителен или животински произход, съдържа един характерен комплекс от химически елементи, който определя нейните физически свойства: чувствителност към светлината и лъчистите енергии, както и способността й да излъчва такива.
към текста >>
21.
Всемирна летопис
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Кръвта
на земята. Прев.
Лев Толстой. Животът е сън. Прев. от френски: Хр. Харизанов 9. Жоливе Кастело.
Кръвта
на земята. Прев.
от френски: А. Айзенбауер. 10. Елифас Леви. Двадесет и две аксиоми за волята. Превела: М.
към текста >>
Христова
. II.
4. КОРАБЪТ. Стихотворение в проза от П. Списаревски. 5. ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления). От Ел.
Христова
. II.
СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 6. АСТРОЛОГИЯ. От К. А. Либра (Продължение от кн. IV). 7. МАГИЧЕСКИЯТ ЖЕЗЪЛ.
към текста >>
22.
Всемирна летопис, год. 1, брой 02
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-
кръвопролитни
и разрушителни.
Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш".
За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-
кръвопролитни
и разрушителни.
Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост.
към текста >>
Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без
кръв
.
Обаче, равенството не значи братство. И няма нужда от насилствено установяване на равенство, ако в действителност съществува братство. Това братство е една вътрешна и неразривна връзка между душите. Ако душите са чисти, ако те са украсени с бисерите на всички добродетели и тези последните се прилагат във всекидневния живот на хората, няма да има класи, които взаимно да се потискат и експлоатират, нито различие между богати и бедни, нито богаташи-паразити и работници-мъченици, нито тирани и роби, а ще има едно общество от братя с еднакви добри мисли, чувства, желания и стремежи. Тогава всички земни блага, плод на труда на всички, според техните сили и способности, ще бъдат достояние на всекиго.
Следователно, преди всичко, пречистете душите си, въоръжете се с всички добродетели: любов към ближния, самопожертвуване, милосърдие, благост, кротост, правда, истина, мъдрост, бъдете, накъсо казано, умни, добри, честни и справедливи, и тогава комунистическият идеал ще се сбъдне на земята без насилие, без
кръв
.
„Търсете първом Царството Божие и правдата негова, и всичко това ще ви се приложи", е казал Христос. За тая цел, единствения път, по който трябва да се върви е: 1) мирната и естествена еволюция на душата и духа, чрез идеално обучение и възпитание, нагодено точно според природните закони; 2) мирен апостолат, при най-рационална преуредба на църковната организация и 3) държавно управление, наречено синархия, основано също тъй на естествените закони на развитието. Само така всички хора ще могат да станат „съвършени, както е съвършен Отец наш, който е на небеса". X. ______________________ [1] Цитатът е от Евангелие на Марка, гл. 10, стих 17-23.
към текста >>
А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на
Христовата
Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта.
И чу той, как ангелски хор пригласяше на този тържествен химн на любовта със своите неземни мелодии. И се сля с него! . . . И видя той, как всичко живо, цялата вселена, обрадвана, сияеше в пурпурната краска на кротката невинност. И из всяка нейна твар бликаше чистата зелена краска на Божията добродетел.
А из потайните източници на невидимостта проникваха жълтите, злато-копринени, нежни цветове на
Христовата
Мъдрост; и се просмукваха те от всяка жива твар, и беше обграден разумът с венеца на мъдростта.
А из сърцата им на силни струи изтичаше чистата синя краска на Божествената Истина, по-синя от кристалния небесен лазур, по-нежна от милия полски син синчец. И заживя с тях! И видя той, над тази изявена хармония на разума, мъдростта, истината, любовта и невинността, изразена, чрез силата, в съчетанието на пленителните краски на божествените цветове, как под нея се простираше виолетовата дъга на Божествената Мъдрост. И видя той как тя, като диадема, беше обсипана с хиляди брилянти, големи като слънца, из които изтичаше диамантовия блясък на Божествения Дух. И пълнеше той сърцата на хората и се просмукваше от техните умове.
към текста >>
В книжката си: „
Кръвта
е една особена течност“ Д-р Щайнер ни говори за духовните сили, които работят в
кръвта
.
Д-р Щайнер цитира думите на египетските окултисти: „Всичко, каквото има горе, има го и долу“. Под „горе“ се разбира духовния свят, а под „долу“ — физическия. В това изречение се съдържа една велика истина. Както човешкото лице е огледало на душата, така и зад всичко материално се намира духовното. Ето защо, за да разберем добре кое и да е явление, трябва да изучим и духовната му страна.
В книжката си: „
Кръвта
е една особена течност“ Д-р Щайнер ни говори за духовните сили, които работят в
кръвта
.
Изучаването на окултизма ще даде голям тласък и на медицината. За да се постави медицината на здрави основи, трябва да се изучат окултните причини на болестите и окултното естество на човека. С други думи, окултната анатомия и патология ще образуват основите на окултната медицина. От 1911 година насам Д-р Рудолф Щайнер съчини няколко окултни драми, в които картинно ни представя еволюцията на човешката душа и същността на посвещението (инициирането). Такива са драмите му: „Портите на посвещението“, „Изпит на душата“ и „Събуждане на душата“.
към текста >>
Също така на неговите органи на
кръвообращението
е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото.
СИНАРХИЯ Статия втора Окултна социология - физиологическият закон, приложен към развитието на обществото и държавата – Разяснение на системата на Сент-Ив д'Алвейдър За да се разбере добре вървежа на общественото развитие, трябва да се обясни действието на физиологическия закон в живота на човека. По тоя начин ще можем лесно да си представим цялата картина на човешката еволюция и от последната да извадим правилно заключение за най-добрата и най-съвършена форма на държавна уредба. физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират.
Също така на неговите органи на
кръвообращението
е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото.
Най-после, всичко това се управлява от нервната система. Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и кръвообращението, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи. По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи.
към текста >>
Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и
кръвообращението
, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи.
физиологията на човека, както пояснява Сент-Ив д'Алвейдър, се излага така: човекът яде, живее и мисли. Той се храни с помощта на своя стомах, живее със сърцето си и мисли с мозъка си. На неговите храносмилателни органи е възложена длъжността да управляват икономически цялата негова телесна машина, да задоволяват загубите й с храната, а излишъците от последната да ги складират. Също така на неговите органи на кръвообращението е възложено да набавят силата, която е необходима за движението на машината, както храносмилателните органи доставляват веществото. Най-после, всичко това се управлява от нервната система.
Големият симпатически нерв завежда безсъзнателната работа на органите на храносмилането и
кръвообращението
, а съзнателната нервна система играе същата роля по отношение на двигателните органи.
По тоя начин нервната система представлява от себе си властта в човека. И той, трите главни функции на човешкото тяло ни представляват органите на неговата икономия (храненето), силата и властта. Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна".
към текста >>
енергична, силна
кръв
.
Нека разгледаме сега, какви са взаимните отношения между тия три принципи. Докато стомахът получава необходимата храна, органическото стопанство върви правилно. Но ако на главния мозък скимне да лиши стомаха от храна, то последният почва да вика: „аз съм гладен, заповядай на членовете на тялото да ми дадат необходимата храна". Ако главният мозък упорствува, то стомахът причинява разрушаването на целия организъм, а следователно, и на самия главен мозък - човекът умира от глад. Докато белият дроб диша свободно, в организма циркулира животворна, т.е.
енергична, силна
кръв
.
Но ако главният мозък откаже да докарва в движение белия дроб или пък го постави в нездрава среда, то тоя дроб показва на мозъка с измъчването си, какви са нуждите му, което може да се изрази със следните думи: „дай ми чист въздух, ако искаш да ти доставям енергия за организма". Ако главният мозък няма достатъчно власт, за да стори това или пък не желае, то нозете се отказват да му се подчиняват, човекът пада и умира от задушаване. Ние бихме могли да изтъкнем още няколко примери, но и тези, които дадохме, считаме за достатъчни да илюстрират действието на трите главни принципи: икономията, силата и властта в човешкия организъм. Нека се опитаме сега да намерим същите основни начала в човешкото общество. Всичките богатства на страната, заедно със средствата на материалното благосъстояние - земеделието, промишлеността и търговията - съставляват храносмилателната система на страната или основата на нейната икономия (храненето).
към текста >>
Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и
кръвожаден
, но е способен и на великодушие и щедрост.
Наистина не, и хора от гъши характер трябва да го избягват. Той е коварен и предпочита да постигне целта си чрез хитрост, а не чрез сила. Това, което е лисицата между домашните птици, лисичия човек, картоиграчът, комарджията, играчът на лотария, джебчията и крадеца - е между честните хора. Ако такъв е военен, пазете се от „флангови движения“ и среднощни сюрпризи, където той командва. Той никога не ще ви атакува във фронт.
Фиг.38 Съзнателна сила, когато е придружена с благородни и щедри качества, презира да побеждава чрез хитрости, и като лъв се хвърля върху неприятеля с ужасна и несъпротивима стремителност —такъв характер може да бъде свиреп и
кръвожаден
, но е способен и на великодушие и щедрост.
Той може да смаже силния, но ще пожали слабия и беззащитния, той се съветва с мъдростта си, но мрази да бъде хитър. Когато наречем някого „голяма мечка“, едва ли му правим комплимент. От това може да се заключи, че той е груб, неделян, неделикатен — едва ли джентълмен — но той може да има и добрите си качества, да бъде добър член на обществото. Някой може да бъде мечест и пак да се търпи. Древните изглежда да са зачитали мечката, поне женската мечка, защото не е необикновено латинското име Ursula, което значи мечка от женски род.
към текста >>
Понеже всичко туй започна да става често, ние в къщи вече не се страхувахме, а
хладнокръвно
го посрещахме.
— Трето. Слугинята си шета в кухнята, чуе глас „брей, излявайте из къщата, не ви ща“. И понеже слуша глас, търси някого, но никого не намира. Изплашва се и тя, и избягва. — Четвърто.
Понеже всичко туй започна да става често, ние в къщи вече не се страхувахме, а
хладнокръвно
го посрещахме.
Така, след като и на мен гласът неколко пъти в занимателната стая ми вика: „излявайте, излявайте“, а аз не му обръщам внимание, то един път се развика на толкози висок тон и с такова тропане, щото аз се възмутих и се принудих да му възразя: „Е добре, да изляваме, а къде да идем? “ — „Не, не, излявайте; ей сега излявайте“. А пък време за обед. Прибирам домашните си, вземаме гозбите и отидохме да обядваме у съседите си. Пращаме подир обеда слугинята в дома да направи кафе и да го донесе у съседите.
към текста >>
23.
Всемирна летопис, год. 1, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на
кръвообращението
, които стават във всеки организъм, т.е.
Суеверните американци. 17. Книжнина: I. Пророците на възраждането, от Едуард Шюре. II. M-me W.: Сборник на медианимични съобщения 18. Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Енволюция и еволюция - Методите на новия живот В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия.
Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на
кръвообращението
, които стават във всеки организъм, т.е.
на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести.
към текста >>
на движението на човешката
кръв
- от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен.
Книжнина: I. Пророците на възраждането, от Едуард Шюре. II. M-me W.: Сборник на медианимични съобщения 18. Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Енволюция и еволюция - Методите на новия живот В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е.
на движението на човешката
кръв
- от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен.
В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е.
към текста >>
Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална
кръв
, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната
кръв
.
Писмо от редакцията (описание съдържанието и целите на списанието и относно подписката за втората годишнина) СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО Енволюция и еволюция - Методите на новия живот В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообращението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси.
Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална
кръв
, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната
кръв
.
Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
към текста >>
Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста
кръв
, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм. И една аналогия ще поясни мисълта ни: не е виноват машинистът, който е карал машината, която по причина на несигурния път, е дерайлирала, а риноват е онзи, който е построил пътя така шаткаво; не са виновати децата, които грешат, а виновати са бащите и майките, които са създали за тях тия условия.
Следователно, ние трябва да се спрем и да разгледаме отблизо, какво изискват тия процеси, и ще се уверим, че процесът на енволюцията изисква чиста
кръв
, топло сърце, здрави дробове и енергичен мозък или казано на обществен език, чисти морални принципи, безкористен живот, самоотвержена любов и светла мисъл.
Това са материали, които трябва да легнат в организма, за да може човешкият дух правилно да обновява своите органи, защото те изискват постоянна обнова в работата, в която се употребяват. А процесът на еволюцията изисква честен труд и съзнателна работа, т.е. всяко нещо да се направи така, както трябва, без никакви упущения. Ако членовете на едно общество биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се подчинявали на тия два велики процеси, тъй прости и ясни сами по себе си, то много от съвременните страдания и несгоди на обществото биха се премахнали. Защото не е важно само да се констатира, че пътят е развален, но този път трябва да се поправи; не е важно само да се констатира, че машината е развалена, но трябва да се приготви тя за работа, също така не е важно само да се констатират недъзите в обществото, но да се намерят начини за изправление, и то разумни; не е важно само да се констатира, че религията се намира в упадък, но трябва да се намерят причините на този упадък и да се премахнат.
към текста >>
Баща й хвана без
кръвната
й ръка и я допре до устните си.
В една стая, обвита с бели завеси, в грижливо наредено кътче, както може да си въобрази само разгаления вкус на един парижанин, седеше едно бледно, младо момиче, с черни коси, отпусната назад, на висок стол. Очите й бяха затворени и изглеждаше като че ли спи и не чува нищо. Осветлението в стаята бе нещо рядко, великолепно, въздухът най-чист, но там нямаше това, което дава живот: милувки, щастие. Ламберт се наведе над дъщеря си и тихо й каза: — Марио! Тя спокойно отвори очите си* и се усмихна на баща си със слабата усмивка на умиращ човек.
Баща й хвана без
кръвната
й ръка и я допре до устните си.
— Този е един наш приятел, и иска да поговори с тебе . . . той е учен, много учен! Мария ме погледна със своите чудни, дълбоки, сини очи. Но те бяха очи на един сляп, с празни, безразлични погледи, макар да виждаше тя ясно.
към текста >>
Измислил си едно средство, пречистване на
кръвта
, и си се възгордял!
— Какво искате, добави тя; когато съм се родила, аз съм имала малко жизнена сила — това е всичко. Тя каза това безропотно, с празния си глас, като ме галеше с празния си и безжизнен поглед. Живот! живот! Но как да се отвори този неизчерпаем резервоар на природата, за да се вземе поне една капка и се оживи с нея това нежно създание? Нещастни, тъпи лекарю, какво можеш да направиш с дългогодишния ти запас от знания, които са били всякога безсилни!
Измислил си едно средство, пречистване на
кръвта
, и си се възгордял!
Но кръвта дава само храна за живота, а не създава самия живот! Живот! Той бе милионер, тоя Ламберт, и би дал последният си наполеон, за да получи само един атом от тоя живот! И след всичко това се смеят на алхимиците, които се стремят към една истинска цял! Какво можех да отговоря на питането на бащата?
към текста >>
Но
кръвта
дава само храна за живота, а не създава самия живот!
Тя каза това безропотно, с празния си глас, като ме галеше с празния си и безжизнен поглед. Живот! живот! Но как да се отвори този неизчерпаем резервоар на природата, за да се вземе поне една капка и се оживи с нея това нежно създание? Нещастни, тъпи лекарю, какво можеш да направиш с дългогодишния ти запас от знания, които са били всякога безсилни! Измислил си едно средство, пречистване на кръвта, и си се възгордял!
Но
кръвта
дава само храна за живота, а не създава самия живот!
Живот! Той бе милионер, тоя Ламберт, и би дал последният си наполеон, за да получи само един атом от тоя живот! И след всичко това се смеят на алхимиците, които се стремят към една истинска цял! Какво можех да отговоря на питането на бащата? Срамувах се от безсилието си, и се отървах с уговорката, че за пръв път не може да се разбере всичко, но че не бива да се губи надежда — и тям подобни глупости.
към текста >>
След туй, всичко се успокои, и само тая въздушна струя, която напомняше един силен слънчев лъч, носеше в себе си една гъста маса атоми към болната, също както при акта на пречистването на
кръвта
.
След туй, както бе ми казано, с палеца си, намокрен с етер, допрях се тихо до одеялото, с което бе покрита болната, на местото, дето се намираше сърцето й. Облачето, което окръжаваше майката, се сгъсти и я покри цяла; само от оная точка, дето се намираше сърцето й, се проточи една тънка и светла струичка по линията, напръскана с етер, към кревата на болната. В този момент Мария извика, като прободена и, като изви цялото си тяло, жадно постави гърлото си под тази светла въздушна струя. В облачето, което обгръщаше майката, сноваха нагоре и надолу светли искрици . . .
След туй, всичко се успокои, и само тая въздушна струя, която напомняше един силен слънчев лъч, носеше в себе си една гъста маса атоми към болната, също както при акта на пречистването на
кръвта
.
Аз станах и опитах пулса на Мария. Тоя пулс, който сутринта едва се усещаше, сега бе жизнен, пълен със сила и енергия. Болната, която не можеше да вдигне главата си, отведнъж седна на кревата, без да се подпре на ръцете си . . . Аз взех ножчето, което бе ми дадено, и прерязах тая светлина въздушна струя .. .
към текста >>
Както тоя последния смразява
кръвта
във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня.
Да отричаш Тогова, който всеки миг е с теб и който всеки момент се проявява пред теб, е най-големият грях. О, колко прави са воплите и колко искрен е гнева на Шатобрияна! В своята грандиозна поема „Мъчениците“ той ярко прокарва мисълта, че едно от най-мощните средства, от които Сатаната се ползва, за да владее човешкия дух, е безверието. Да! Това е тъй! Ето защо ние трябва да се предпазваме от него така, както се пазим от ледения вятър на северните страни.
Както тоя последния смразява
кръвта
във вените и превръща живия човек в мъртъв труп, тъй и безверието смразява духа и го хвърля в безкрайните равнини на своята ледена пустиня.
А пустинята расте. Всеки момент ние потъваме все повече и повече в тъмните бездни на незнанието. Едно спасение ни е останало още: то е вярата в Белия Христос, който, подобно на всички велики Архати, владее над знанието и незнанието и всеки момент облива духа със сладката светлина на отвъд световете, без тоя последния даже да сеща това. Така е било и така ще бъде. Щом човек, отслабнал и изнурен, попадне в сферите на мистицизма и искрено закопнее за небесата, окото на Спасителя се спира връх него и го облива с потоци от светлите лъчи на вдъхновението.
към текста >>
Като Син Човешки,
Христовата
душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева.
. . че Той (Исус) беше заченат от Духа Светаго и роден от Дева, без укор на нейното целомъдрие. Чрез въплъщението на Бога в Исуса, произлезе едно Бого-човешко същество от същността на Бога и Мария. Той бе заченат от Майка си без грях. Чрез самото си зачатие Мария първо постигна съвършено девство, и при това Девицата-Мъдрост проникна същността й.
Като Син Човешки,
Христовата
душа стана абсолютно обхваната от Вечното Слово и Небесната Дева.
Тъй Христос не е само син на Дева Мария, а също син и на Небесната Дева, която се съедини с Мария. Девицата-Мъдрост. която напусна Адам, когато той падна, влезна наново в Христа, вторият Адам, чрез когото тя ни се възвърна“ . Цялото дело на Исуса Христа се движи около умилостивението и изкуплението. Той дойде да изцели всичко и да възстанови“температурата“ , Светлината-принцип, тъмният огън-принцип и принципът на този свят — всички се намираха в Исуса, както бяха и в Адам. При това Адам, когато беше изкушаван, позволи на принципа от този свят да надвие, но Исус Христос фиксира своето въображение всецяло върху Отца и Царството на светлината и чрез това подчини низшия принцип и възстанови температурата или реда в своята личност.
към текста >>
Да се обличаме с одеждата на
Христовата
правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове.
за да може да победи смъртта отвътре. Той възкръсна от мъртвите в едно райско тяло, което погълна и земното му тяло. Той, най после, се възнесе на небето, или, с други думи, райското му тяло стана невидимо. За да излезем от „мъчилището“, в което сме потънали, и да си повърнем „температурата“ , необходимо е да се преродим от Духа Светаго. Бьоме повтаря много пъти, че една просто историческа вяра никога няма да спаси човека.
Да се обличаме с одеждата на
Христовата
правда само външно, е толкова лошо, колкото и безполезно, ако отвътре си останем диви зверове.
Ние трябва да забравим тъмния огън или дяволския принцип и принципа на този свет с неговите похоти и апетити, и да влезем в светлината-принцип, изгубен поради Адамовото падане, но възроден от Христа. Бьоме твърди във всичките си съчинения, че човек може да постигне спасение и да разбере Божествената Мъдрост. само ако напусне своеволието си и се потопи безусловно в Волята на Бога. Той постоянно настоява, четците му да търсят Сърцето на Исуса Христа и така да дойдат в пълна хармония с Божествената Воля. Според Бьоме, Христос „заквасва“ нашата воля, за да може да я води към нещо по-високо.
към текста >>
По тоя начин те, през порите на кожата, се просмуквай, в
кръвта
, която ги отписа в нуждаещите се тъкани.
никотин и т. н. На това се дължи възможността да се лекува тялото чрез школуване на духа, т. е. чрез в о л е в о в л и я н и е. Малцина са тия, които вярват това, и затова за лекуването на телесните промени се употребяват само материални средства. Едно рационално лекуване с тия средства би било следното: липсващите в болното тяло соли да се вкарват чрез такива бани, които съдържан, съответните соли.
По тоя начин те, през порите на кожата, се просмуквай, в
кръвта
, която ги отписа в нуждаещите се тъкани.
Мнението, че месната храна е безусловно необходима, биде опровергано през време на войната, когато месото липсваше. Ние се нуждаем само on, тлъстини за поддържане на тялото, но затова са напълно достатъчни растителните тлъстини. Животинските тлъстини и месото са напълно излишни и убиването на животните почива на заблуждение. Както доказва вегетарианството, растителната храна е напълно достатъчна за поддържане на тялото и силно развилата се през време на войната фабрикация на растителни масла може да отстрани нуждата от всякакви животински тлъстини. Така, войната ни научи на някои неща, които без нея не биха били приети.
към текста >>
Моето студено,
малокръвно
тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ.
Ако, следов.. преди смесването всичките лекарства се поставян, в еднаква поляризация, то те не ще могат вече взаимно да се отслабват. Аз вече сполучих да съединя около 20 различни хомеопатични лекарства и с това имах грамаден успех. След като аз. вследствие лошо хранене и изтощение, и поради извънредно напрежение. боледувах шест седмици, почнах да вземам от така приготвеното лекарство в продължение на 5 дена 3 пъти по 5 капки във вода, или всичко само 15 капки.
Моето студено,
малокръвно
тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ.
В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства. Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради малокръвие, отслабват.
към текста >>
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради
малокръвие
, отслабват.
Моето студено, малокръвно тяло пак се с горещи, веднага добих голям апетита и след осем деня аз отново бях в състояние да подновя работата си — ежедневно най-малко до полунощ. В продължение на много седмици аз най-много четири пъти съм си лягал преди 12 часа па полунощ. А между това моето лекарство още далеч не е готово. За жалост, моя запас от спирт се свърши, а тук той е изчерпани и даже от аптеките не може да се получи. Аз мисля да приготвя две лекарства.
Едното трябва да дава жизнена сила, телесна топлина, червена аура — с други думи, да действа всякъде, дето или вследствие на старост или вследствие на тежки болести като колапс (настиване на крайниците и смърт), тифус или холера тялото става студено, жилите се втвърдяват, органите, поради
малокръвие
, отслабват.
Второто лекарство трябва да предизвиква противното — да създава синя, студена аура и да действа успокоително, специално при болестите. които се съпровождаш. от треска, при възпалени рани и т. н. Както с умелото прилагане на лековития магнетизъм чрез синя или червена аура могат да се лекуват тия нарушения в равновесието (защото болестите не са нищо друго, освен нарушения в телесното равновесие), също така едното или другото лекарство причинява изравняване между синята и червената аура. Както една болест с треска се явява, когато червената аура надделее, така също изстива човек, когато надделее синята аура.
към текста >>
В Лабрадор вярват, че, щом някому паднат три капки
кръв
от носа, умрял е някой роднина.
Който направи пристройка на къщата си, умира скоро. Който дълго се взира в траурни дрехи, скоро ще облича такива. В Масачузет вярват, че ще умре някой член от семейството, ако някой забие гвоздей в неделя. Пищенето на ушите означава скорошно известие за смърт. В Мичиган вярват, че върху празен стол за люлеене седи духът на някой умрял, който чака да вземе някого със себе си.
В Лабрадор вярват, че, щом някому паднат три капки
кръв
от носа, умрял е някой роднина.
Ако някой внезапно потрепери, това означава, че човек върви по мястото на гроба му. Който във време на ядене кихне с пълни уста, той скоро ще изгуби някой сродник. Пукнатини в хляба или червени петна върху чаршафа означават в Охайо смърт. Когато ковчегът пращи в ръцете на дърводелеца, това показва, че ще има още нови поръчки. Когато кравата реве посред нощ, означава смърт, същото означава пукот в стената.
към текста >>
24.
Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и
кръв
, покрито само с гробища, със сухи кости.
Първият пример е с Русия. Там дълги години, след обръщането си към Христовите истини, работи писателят Лев Толстой, като призоваваше всички жители на великата руска земя към взаимна обич и братство, към толерантност, свобода, ред и правда. Но тамошните властници, подбуждани от духовенството, пречеха с всичките си сили и средства на това учение, да проникне всред широките народни маси и по тоя начин, с цел да осигурят само личното си материално благоденствие, те държаха великия руски народ в тъмнина, невежество, потисничество и невъобразими страдания. Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик.
Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са на лице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия — тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и
кръв
, покрито само с гробища, със сухи кости.
Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането в живота на един народ на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15 20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за незиблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома. на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение.
към текста >>
по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава
кръвопролитието
между хората и вика: „Убий!
на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то, от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение и, по някога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта“, опасна за държа- вата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и тем подобни глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелстват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползван от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира“ през последната война, търновският Йосиф, успя да издейства полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство“ с чаша шампанско вино в ръка (вж.
по-долу фотографическата му снимка), Търновският митрополит ЙОСИФ — началник на военното духовенство при Главната Квартира през войната 1915—1918 година, качен в държавен автомобил, държи, с чаша вино в ръка, реч пред офицерите и войниците от 27 пехотен Чепински полк на фронта — южно от града Прилеп Служителят на „святата православна църква“ насърчава
кръвопролитието
между хората и вика: „Убий!
“ Впоследствие същият полк се разбунтува. Делото, заведено против обвиняемите от тоя полк, биде насрочено за разглеждане от Преспанския полеви военен съд тъкмо в момента на пробива при Добро поле. си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител“, синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани с средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халосни патрони, замина „скоропостижно“ за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край.
към текста >>
С тия методи приливат на чистата
кръв
ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им.
Само разумната и просветена любов е божествена, защото само там, дето присъства светлината, се проявява и възвишената любов. За да се събуди и прояви, следов. любовта, първото необходимо условие е един просветен ум, А за да се постигне той, трябва да се действа за хармоничното развитие на всичките мозъчни центрове. Всеки човек може да изследва сам за себе си, кои мозъчни центрове у него са по-силно и кои по-слабо развити. Методите за усилване на слаборазвитите са постоянните медитации и съсредоточенията в слабо развитите клетки.
С тия методи приливат на чистата
кръв
ще даде повече храна на съответните клетки и ще стимулира развитието им.
Тогава Божественият Дух постепенно ще проникне и ще съдейства да влезе и се прояви любовта. Това е един бавен естествен процес, за образуването на който трябва да участват всичките сили на човешкото същество, както физическите, така и духовните. Може да не се получат скоро желаните резултати от тия упражнения, но това обстоятелство не трябва да отчайва никого: придобивка все ще има и тя ще се увеличава. Добрите мисли раждат добри чувства. Културата на ума има за последица културата на сърцето.
към текста >>
В това, че той изрази и включи в себе си вечната
Христова
идея. 67.
Кой и какво беше Исус Христос? Той беше Исус от Назарет, по човешки — син на Мария, а духовно — Божи син. 65. В какво отношение той беше човешки син? В това, че Той напълно взе участие в човешката природа. 66. В какво отношение той беше Божи син?
В това, че той изрази и включи в себе си вечната
Христова
идея. 67.
Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова? С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение?
към текста >>
Какво значение има
кръвта
Христова
?
В това, че Той напълно взе участие в човешката природа. 66. В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67. Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68.
Какво значение има
кръвта
Христова
?
С Христовата кръв е означен живота, чийто главен елемент е кръвта. 69. Какво беше естеството на неговото смирение? Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето? То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71.
към текста >>
С
Христовата
кръв
е означен живота, чийто главен елемент е
кръвта
. 69.
В какво отношение той беше Божи син? В това, че той изрази и включи в себе си вечната Христова идея. 67. Какво беше естеството на неговата жертва? Принесената жертва на духа беше отричането от чувствата, от собственото „аз“, заради помирението на човеците с Бога. 68. Какво значение има кръвта Христова?
С
Христовата
кръв
е означен живота, чийто главен елемент е
кръвта
. 69.
Какво беше естеството на неговото смирение? Той откри на хората единството или сходството им с Бога. 70. Що означава неговото възнасяне на небето? То беше изчезването из човешкото съзнание, неговото възлизане из царството на материалното към царството на духовното. 71. По какъв начин ние трябва да се уподобим на него и да го следваме?
към текста >>
Защо лекуването чрез
Христовата
метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално?
„И вие ще правите по-големи дела от мене“. 74. Какво условие постави тон? Да живеем в любовта и да се укрепяваме в вярата. 75. Как трябва да се приложи думата „вяра“? Тя трябва да заключава в себе си идеята за познание и осъществяване всеобщността на Бога или на доброто. 76.
Защо лекуването чрез
Христовата
метода или осъществяването на Божията всеобщност не действа моментално?
Понякога то действа моментално. 77. Защо не всякога? Защото на човешкото съзнание липсват детските, възприемчиви мисли и то вярва на необходимостта от болест и смърт. 78. Какво се разбира под „спасителна вяра в Исуса Христа“? Спасителна вяра в Исуса Христа ще рече: истината, която той учеше, и Духът, който той изяви, така да се осъществи, че ние да пожелаем да държим неговите заповеди. 79.
към текста >>
Според нашата таблица се вижда, че бъбреците се владеят от Везни, Луната се намира в този знак, а за подобен случай четем: „Луната във Везни дава: бъбречни болести, предразположение към плеврични възпаления и нервни болести, нечиста
кръв
, Uramle (отравяне от пикочна киселина), магия, главоболия“.
Меркурий — жълт цвят. Трябва да се обърне внимание, че жълтият цвят на Меркурий се различава от този на Луната и Юпитер, същото се отнася и за другите цветове. Сега идваме до изцеляването на една и съща болест при два различни индивида, а именно на бъбречната болест. 1. Болната имаше Водолей като асцендентен знак и господарят на последния беше в шестинка с Луната и съвпад с Марс. Луната се намираше в знака Везни, а Марс — в Лъв.
Според нашата таблица се вижда, че бъбреците се владеят от Везни, Луната се намира в този знак, а за подобен случай четем: „Луната във Везни дава: бъбречни болести, предразположение към плеврични възпаления и нервни болести, нечиста
кръв
, Uramle (отравяне от пикочна киселина), магия, главоболия“.
Господарят на асцендента, Юпитер, беше с Марс в съвпад и се намираха в Лъв, за какъвто случай се казва, че: „Марс в Лъв дава: сърдечни болести, аневризъм (подуване на жилите), разширение на сърцето, шийни и възпаления на сливиците, възпаление на обвивката на сърцето. възпаление вътрешната ципа на същото, слънчев удар, бъбречен камък, Gurtelrose, ревматизъм в мускулите на гърба, болки в коляното“. Също и Везни причиняват бъбречни болести, защото, както се каза по-горе, те владеят бъбреците и са силно съсипвани, т. е. получават лоши аспекти. Водолей, като асцендент остава тук без внимание, обаче Юпитер и Марс трябва да се вземат пред вид.
към текста >>
25.
Всемирна летопис, год. 4, брой 04
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Тя не е едно общежитие на братя, съединени с
Христовата
любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство.
Дори явните и печални неуспехи на тия многократни опити не са в състояние да го стреснат, да пролеят необходимата светлина в съзнанието и да го насочат в правия път. Съвременните хора и след дългогодишни страдания продължават да градят живота си на старите, разклатени вече основи, да кроят по стария терк и да издигат въздушни кули, който се събарят при най-малкия напор на вятъра и бурята. Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава?
Тя не е едно общежитие на братя, съединени с
Христовата
любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство.
Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е.
към текста >>
В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената
кръв
, и синята или овъглената
кръв
.
Ездачите на Откровението отбелязват главните точки на развитието, през които един човешки индивид минава в течение на много превъплътявания и които са представени на астралния план от ездачите на коне: един светъл бял кон, който показва много ранното състояние в развитието на душата; един пламенно червен кон, който се отнася към воюващото състояние на душевното развитие; един чер кон, който съответства на състоянието, в което е развито само външното физическо проникване на душата, и един блестящ зелен кон, който обрисува една узряла душа, която е добила власт над тялото (следователно, зеленият цвят, който се явява като израз на жизнената сила, работи отвътре навън) “ „Четвъртият печат се свързва с десетата глава на Откровението. Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“.
В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената
кръв
, и синята или овъглената
кръв
.
Синята кръв е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената кръв е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание. Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“.
към текста >>
Синята
кръв
е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената
кръв
е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание.
Змията от ляво е увенчана с кръгли рамена, а над нея един прекрасен ангел с огнено лице. Змията от дясно на картината има една грозна ъгловата мефистофелска глава, лицевите черти на която са въплъщение на студена интелигентност. Равновесието се вижда между вражеските и допълнителни сили, над които изгрева в спокойно величие славният образ на ангела, чието лице е като слънцето в своята лъчезарност и чиито безвременни очи са пълни с мъдростта на вековете. Той е облечен с дреха и с една дъга над главата му, а в лявата му ръка, между стълпове, има един свитък, когато пък с издигнатата си дясна ръка прави знак на Възкръсналият Един“. В тия стълпове се показва мистерията на оная част от човешката еволюция, която съставлява червената или окислената кръв, и синята или овъглената кръв.
Синята
кръв
е физическия израз на силите, носещи знание, които, обаче, сами себе си, в тяхната човешка форма, се свързали със смъртта; а червената
кръв
е израз на живота, който в самия себе, в човешката форма, би могъл да не дава знание.
Но когато двете си сътрудничат, те представляват дървото на познанието и дървото на живота, или двата стълпа, на които животът на егото (аза) и напредъка на знанието се издига г към оная степен на съвършенство, дето човек ще стигне сам с всемирните земни сили“. „Петият печат, който показва „жената облечена със слънцето“ или по-скоро „жената, която слънцето изнася напред“, се отнася за по-висшето състояние на човешката еволюция, което ще се достигне, когато земята ще бъде по-вече съединена със слънцето и когато човекът нема да работи вече със земните сили, а със слънчевите сили. Известни сили от по-низш вид, които сега живеят във вътрешния човек и пречат на пълния разцвет на по-висшата му духовност, ще бъдат тогава премахнати от него. Тия сили са представени в печата, от едната страна, чрез един змей „с седем глави и десет рога“, а от другата страна, чрез луната под краката на слънчевото човечество“. „Шестият печат представлява пречистеното човешко същество, не само одухотворено, но силно израснало в духовността, което не само не се покорява на низшите сили, но и тъй ги е трансформирало, че, променени в по-добри, те са в служба на човека.
към текста >>
Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста
Христова
“.
Към това мога да прибавя и случката в. Моравска Острава, дето току що бях. Касаеше се за една болна, при която присъстваше една сестра (калугерка). Най-напред аз говорех за християнството, за това, че вярата в Христа нещо означава, че това не са само думи, които трябва. да научим наизуст, за да оздравим никого.
Това, което говорих, се отнасяше собствено до оная сестричка, на която още казах: „Не е достатъчно да има човек само униформата на християнството върху себе си — този черен костюм, тази забрадка на главата — ала в сърцето трябва да бъде истинската любов към ближния и да бъдеш като истинска невеста
Христова
“.
Всеки трябва да бъде предаден на Божията любов, сам да има винаги любов към ближния в сърцето си и във всичките си дела да я проявява, или накратко, трябва да бъде християнин. На драго сърце бих ви разправил, какво нещо е християнството и кой е истински християнин. В наше време хората, па и всички, които на име са християни, се ръководят от една лозинка, сиреч, най-напред аз, пак аз, след това никой и после пак аз. Обаче, това не е християнство, олицетворение на любовта към ближния. Ще ви наведа пример.
към текста >>
В Прага дойде при мене адвокат д-р Искро от Брандис, който имаше
кръвоизлив
от бъбреците, и ме замоли така също да му помогна с Божата воля.
След това лекувах едно 11 годишно момиченце. Когато дойде при мене, то ме прегърна и каза: „аз толкова много вярвам и мисля, че ще ми повърнете зрака“. След малко извика: „аз вече виждам един образ на стената“. Веднага се затърча в чакалнята и съобщи това на присъстващите. В Крапов Двор синът на един богат селянин беше парализиран с двата крака, и след малко подир лекуването той тръгна с нас по града и никой не позна, че той е бил някога болен.
В Прага дойде при мене адвокат д-р Искро от Брандис, който имаше
кръвоизлив
от бъбреците, и ме замоли така също да му помогна с Божата воля.
След третото лекуване ми каза, че няма вече кръвоизлив, че е съвършено здрав. Един певец от Народния театър, който беше главният в хора, беше си изгубил гласа и имаше от 4 до 5 на сто захар. Искал вече да се хвърли в Вълтава, и някой му препоръчал да се обърне към мене, — при първото лекуване му се повърна гласът, при второто се изгуби тъгата на душата му, и когато дойде трети път, призна се, че имал захарна болест. Чул бил, че мъчно лекувам захарната болест, защото не зная, на кое място трябва да търся болестта. Болният, следователно, дойде с нервозност, а след това ми съобщи, че захарта току-речи изчезнала с остатък 0-1 на сто.
към текста >>
След третото лекуване ми каза, че няма вече
кръвоизлив
, че е съвършено здрав.
Когато дойде при мене, то ме прегърна и каза: „аз толкова много вярвам и мисля, че ще ми повърнете зрака“. След малко извика: „аз вече виждам един образ на стената“. Веднага се затърча в чакалнята и съобщи това на присъстващите. В Крапов Двор синът на един богат селянин беше парализиран с двата крака, и след малко подир лекуването той тръгна с нас по града и никой не позна, че той е бил някога болен. В Прага дойде при мене адвокат д-р Искро от Брандис, който имаше кръвоизлив от бъбреците, и ме замоли така също да му помогна с Божата воля.
След третото лекуване ми каза, че няма вече
кръвоизлив
, че е съвършено здрав.
Един певец от Народния театър, който беше главният в хора, беше си изгубил гласа и имаше от 4 до 5 на сто захар. Искал вече да се хвърли в Вълтава, и някой му препоръчал да се обърне към мене, — при първото лекуване му се повърна гласът, при второто се изгуби тъгата на душата му, и когато дойде трети път, призна се, че имал захарна болест. Чул бил, че мъчно лекувам захарната болест, защото не зная, на кое място трябва да търся болестта. Болният, следователно, дойде с нервозност, а след това ми съобщи, че захарта току-речи изчезнала с остатък 0-1 на сто. И на всякъде се хвалеше, как го спасил г. Кочи.
към текста >>
И последните двама са дошли до следното заключение: „Ние сме убедени с голяма сигурност, че глечта и дентинът са обикновено по-вече или по-малко пропускливи, те пропущат соли и разтварящи средства както от
кръвта
към повърхнината, тъй и от плюнката към вътрешността.
(„Не ще знаем! “). И Андресен прибавя: „Има още много неподозирани възможности в природата. И тъй като в множество други случаи човек трябва да се задоволи с емпиричните факти, то и в настоящия случай не трябва да се иска научна обосновка“. Мнозина други изследователи се занимаваха с този въпрос, напр. Пикерил, Хед, Екерман, Зунтинг и Рикерт.
И последните двама са дошли до следното заключение: „Ние сме убедени с голяма сигурност, че глечта и дентинът са обикновено по-вече или по-малко пропускливи, те пропущат соли и разтварящи средства както от
кръвта
към повърхнината, тъй и от плюнката към вътрешността.
Ние сме убедени, че съществува такова течение. Това течение е променчиво по сила, според промените в състава на кръвта и плюнката“. Освен предпазните мерки, опитани от зъболекарската наука, има и други важни правила, намерени от окултни изследователи. Тези правила трябва да се опитат не само от зъболекарите, но и от другите лекари. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Първият жизнен период, който завършва със зъбната смяна, е едно ограничаване, концентриране на цялата човешка органическа дейност върху строежа на цялата костна система.
към текста >>
Това течение е променчиво по сила, според промените в състава на
кръвта
и плюнката“.
И тъй като в множество други случаи човек трябва да се задоволи с емпиричните факти, то и в настоящия случай не трябва да се иска научна обосновка“. Мнозина други изследователи се занимаваха с този въпрос, напр. Пикерил, Хед, Екерман, Зунтинг и Рикерт. И последните двама са дошли до следното заключение: „Ние сме убедени с голяма сигурност, че глечта и дентинът са обикновено по-вече или по-малко пропускливи, те пропущат соли и разтварящи средства както от кръвта към повърхнината, тъй и от плюнката към вътрешността. Ние сме убедени, че съществува такова течение.
Това течение е променчиво по сила, според промените в състава на
кръвта
и плюнката“.
Освен предпазните мерки, опитани от зъболекарската наука, има и други важни правила, намерени от окултни изследователи. Тези правила трябва да се опитат не само от зъболекарите, но и от другите лекари. Д-р Рудолф Щайнер казва: „Първият жизнен период, който завършва със зъбната смяна, е едно ограничаване, концентриране на цялата човешка органическа дейност върху строежа на цялата костна система. И тоя процес намира своя завършек в поникването на трайните зъби. Този процес има връзка с образуването на цялата човешка форма.
към текста >>
26.
Всемирна летопис, год. 4, брой 06
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на
Христовата
заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
Всеки ден те ходят в църква, палят своите кандила и носят вода от ръката. Аз се надявах, че любовта ми ще бъде спасена от открития срам на този, който е без покрив, но вие обръщате лицето си. Да, пътят ви лежи отворен пред вас, но вие пречупихте завръщането ми, и ме оставихте гол пред света, с очи без клепачи, да се взирам ден и нощ. (От английски) Мистицизмът на Гогол от П. Списаревски — Варна (Продължение от кн.
V и край) За да бъдеш вожд или най-малко възпитател, нужно е да се издигнеш на оная висота, до която може да се достигне само по пътя на нравственото съвършенство в духа на
Христовата
заповед: „бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш, Който е на небесата“.
С други думи, тая заповед се изразява така: имайте онова нравствено съвършенство, което се проявява в най-широко и всестранно развитие на всички божествени атрибути, вложени в човешката душа. За да изяви своята красота, Бог е сътворил човекът, като му е дал своят образ и подобие. Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване.
към текста >>
И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с
кръвта
си да запечати своята заповед за любов към ближния.
За никакви облаги и награди той нема да бъде в услуга на каквото и да било ваше желание, ако е продиктувано от чужди на пробудената душа чувства, макар да сте уверени в постижението на това си желание, че то може да ви донесе лаврови венци или несметно богатство. Подчиненият на пробудената душа разум ясно схваща суетата на живота, из чиято крива основа са изникнали и развили в отрицателна прогресия всички обществени предразсъдъци, на които човечеството от векове плаща непоносим данък. Да вземем, като най-пресен пример, последната общо-европейска война, в която загинаха повече от тридесет милиона хора, пълни с живот и сила за полезно творчество. Това е колосален епизод от днешното царство на безумието, явило се като резултат от творческата дейност на разума, но мимо влиянието на душата. Разумът, неподчинен на душата, знае: „око за око, зъб за зъб“.
И тоя философски архаизъм и до днес се прилага, макар че Исус с
кръвта
си да запечати своята заповед за любов към ближния.
Когато пък разумът е подчинен на душата, той казва: прощавайте на враговете си и любете тези, които ви ненавиждат, защото, ако отмъстиш за злото, отмъщение ще последва и по-грозно; ако ли простиш, ще победиш, и не само ще победиш, но и ще спасиш врагът си от влиянието на лукавия, а крайният резултат ще бъде мир и хармония между двете страни. Да, иде деня на мира и на хармонията; ние вече виждаме първите зари на новото слънце, което безумните искат да угасят. Сега, на предмета. Казахме, че у Гогол е настъпило пробуждане на душата, на което се дължи и отказът му от собствените си творения. Не ще съмнение, че хора като Белински и окръжаващата го плеяда млади интелигентни сили, удавени в атеизъм, никога не биха разбрали онова душевно състояние на Гогол, което го е накарало да постъпи така.
към текста >>
„Излекуването“ се постига чрез бързата циркулация на
кръвта
, наситена с прана, която притежава целебни свойства и се изпраща към болните места.
Поради това, да се излекуваш от една болест, това значи да отстраниш пречките, които бъркат на правилната работа на праната. Това може да стане с помощта на физически средства или чрез регулиране на умствените и душевни процеси. Йогите изцеряват болестите, като увеличават жизнената сила на организма, пробуждайки скритата енергия па праната, тоя източник на всички сили. Те знаят всички способи, с помощта на които може да се напълни цялото тяло и всека негова клетка с жизненост. Като регулират колебанията на клетките с помощта на високите вибрации на праната, йогите създават силен ток на праната, която произвежда вибрациите, н като го насочват през разстроените и дезорганизирани клетки на болните органи, те възстановяват устройството на тия клетки.
„Излекуването“ се постига чрез бързата циркулация на
кръвта
, наситена с прана, която притежава целебни свойства и се изпраща към болните места.
С тоя способ клетките възстановяват нормалното си състояние, и болестта ще се изцери. Йогите правят това съзнателно и по строго научен начин с помощта на дихателни упражнения, придружени с концентриране на мисълта. Според науката „йога“, всичките токове и цялото молекулярно движение в мозъчните и нервни клетки се произвежда от праната или от жизнената сила. Ако молекулите бъдат напълнени със силен ток от прана или жизнена сила, вибрациите им ще се усилят до безкрайност, а това ще им помогне да изхвърлят от себе си непотребните вещества, изработените материали, които задържат тяхната естествена дейност. Това освобождение от ненужния баласт възстановява здравото състояние на организма.
към текста >>
Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда
кръвообращението
.
С тоя способ клетките възстановяват нормалното си състояние, и болестта ще се изцери. Йогите правят това съзнателно и по строго научен начин с помощта на дихателни упражнения, придружени с концентриране на мисълта. Според науката „йога“, всичките токове и цялото молекулярно движение в мозъчните и нервни клетки се произвежда от праната или от жизнената сила. Ако молекулите бъдат напълнени със силен ток от прана или жизнена сила, вибрациите им ще се усилят до безкрайност, а това ще им помогне да изхвърлят от себе си непотребните вещества, изработените материали, които задържат тяхната естествена дейност. Това освобождение от ненужния баласт възстановява здравото състояние на организма.
Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда
кръвообращението
.
Йогите твърдят, че жизнената енергия се намира в нервните центрове на гръбначния мозък. Тя е причината на движението на гръдните клетки, което пък произвежда дишането. А дишането е причина на кръвообращението и на цялата органическа дейност. Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от тялото ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото тяло, във всичките клетки и тъкани. Белите дробове са само врага, през която кислородът влиза в цялата система.
към текста >>
А дишането е причина на
кръвообращението
и на цялата органическа дейност.
Ако молекулите бъдат напълнени със силен ток от прана или жизнена сила, вибрациите им ще се усилят до безкрайност, а това ще им помогне да изхвърлят от себе си непотребните вещества, изработените материали, които задържат тяхната естествена дейност. Това освобождение от ненужния баласт възстановява здравото състояние на организма. Същата прана е онази двигателна сила, която произвежда кръвообращението. Йогите твърдят, че жизнената енергия се намира в нервните центрове на гръбначния мозък. Тя е причината на движението на гръдните клетки, което пък произвежда дишането.
А дишането е причина на
кръвообращението
и на цялата органическа дейност.
Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от тялото ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото тяло, във всичките клетки и тъкани. Белите дробове са само врага, през която кислородът влиза в цялата система. Физиолозите от 18-ия век се придържаха към друг възглед. Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените кръвни телца, т. е. веществото, наречено хемоглобин, с което той се съединява, образувайки така нареченото окси-хемоглобин.
към текста >>
Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените
кръвни
телца, т. е.
Тя е причината на движението на гръдните клетки, което пък произвежда дишането. А дишането е причина на кръвообращението и на цялата органическа дейност. Съвременните физиолози ни говорят, че всека част от тялото ни, всека тъкан и всека клетка дишат, че белите дробове не са нищо друго, освен един инструмент в дихателния процес, тъй като химическите операции, които са съществена част от дишането, стават не само в тия дробове, но и в цялото тяло, във всичките клетки и тъкани. Белите дробове са само врага, през която кислородът влиза в цялата система. Физиолозите от 18-ия век се придържаха към друг възглед.
Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените
кръвни
телца, т. е.
веществото, наречено хемоглобин, с което той се съединява, образувайки така нареченото окси-хемоглобин. То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си. По такъв начин кръвта се явява като средство за преместването на кислорода. Органическото горене не става в белите дробове; неговото место е в клетките и тъканите на цялата система на организма. Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот.
към текста >>
По такъв начин
кръвта
се явява като средство за преместването на кислорода.
Белите дробове са само врага, през която кислородът влиза в цялата система. Физиолозите от 18-ия век се придържаха към друг възглед. Даже бащата на съвременната химия Лавуазие (1743—1794) е предполагал, че главният акт на дишането става в белите дробове, но в действителност там кислородът, вкаран в тях, само се филтрира през тънките стени на белодробните влакнести съдове, намирайки там червените кръвни телца, т. е. веществото, наречено хемоглобин, с което той се съединява, образувайки така нареченото окси-хемоглобин. То е едно твърде неустойчиво сложно вещество, понеже, след като премине през влакнестите съдове на цялото тяло, кислородът много лесно се отделя от него и, като влиза в клетките, върши в тях работата си.
По такъв начин
кръвта
се явява като средство за преместването на кислорода.
Органическото горене не става в белите дробове; неговото место е в клетките и тъканите на цялата система на организма. Физиологическата химия ни казва, че всичките тела от минералното и растителното царства, както и от животинското, са съставени предимно от следните четири елементи: кислород, водород, въглерод и азот. От тях най-важният е кислородът, понеже е най-много разпространен. По теглото си той съставлява приблизително една пета от атмосферата, осем девети от океаните и всичката вода, почти половината от твърдите скали и изобщо от твърдите вещества и повече от половината от всичките растения и от човека. Ако човек тежи около четири пуда2), то почти три пуда от теглото му има в него кислород.
към текста >>
Кръвта
, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове.
Кислородът е главната причина на цялата дейност на механическите, химическите, мускулните и психически сили. Самата енергия или дейност на живия организъм се определя от количеството на вдишвания от него кислород, а степента на силата, проявявана от организма, расте пропорционално с вкарвания в него кислород. Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата.
Кръвта
, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове.
Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути.
към текста >>
В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3)
кръв
, т. е.
Поглъщането на кислорода е първото и необходимо условие на жизнената дейност. Без него всички други материали, от които зависи жизнената дейност, не принасят полза. Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото.
В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3)
кръв
, т. е.
в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв.
към текста >>
Количеството
кръв
в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта.
Дишането се явява като средство или оръдие за вкарване на кислорода в системата. Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта.
Количеството
кръв
в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта.
За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили.
към текста >>
За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество
кръв
, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути.
Кръвта, която е направила вече обръщането си по нашето тяло, би била вече негодна за работа, ако не би се очиствала в белите дробове. Обикновено вдишваният въздух съдържа 21% кислород, а при издишването в него остава само 12% кислород, и следователно, 9% са останали в тялото. В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта.
За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество
кръв
, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути.
Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие. За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда кръв. Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел.
към текста >>
За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда
кръв
.
В здравия нормален човек в средна скорост пулсът дохожда до 75 удари в минута, и всеки удар на пулса означава, че през сърцето се предвижва около една осма част от фунта3) кръв, т. е. в минутата около 9 фунта. Количеството кръв в човешкото тяло се смета приблизително една пета част от теглото на цялото тяло, или около тридесет фунта. За един човек, който тежи около 4 пуда, цялото количество кръв, което се намира в организма, минава през белите дробове в необикновено кратко време — само ,а три минути. Мъчно е даже да си представим оная колосална работа на белите дробове, тая машина с необикновено силно и енергично действие.
За 24 часа през белите дробове минава около 380 луда
кръв
.
Известно е, че, като правило, у обикновения човек работи не повече от една шеста част от вместимостта на белите дробове. Ако се възползваме от неработещите пет шести, кой знае какви чудни резултати биха се получили. Природата не е дала нито на един орган пълната му сила без цел. Ние сме уверени, че ако човек би се научил да извлича полза от цялата сила и вместимост на своите бели дробове, то болните или разстроените дробове биха станали съвсем невъзможни. Ако разберем науката за дишането, ние ще успеем да развием белодробната сила до крайната й степен.
към текста >>
Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и
кръв
.
Петото поле, Висшият Ментал или полето на Абстрактния ум вижда развитието на качествата на монадната есенция и нейните подразделения в Типовете. От тази точка нататък не би било вече оправдателно да се говори за монадната есенция, защото на това поле зародишният живот почва да функционира, и Висшият живот се живее. Четвъртото поле, по-низшият Ментал или полето на Конкретния Ум, се характеризира с ограниченост, която, макар че има граници, дава една определеност, която липсва на по-висшите полета; то е поле на конкретната мисъл и се характеризира с паметта. Третото поле или по-висшият Астрал е полето на емоциите, и се характеризира с отговаряне на притеглянето, с желанието за свързване (съюз). Второто поле, по-низшият Астрал или психическото поле, е полето на инстинктите и страстите, и се характеризира с желанието за привличане или притежание.
Първото или физическото поле е материалният свят,който е познаваем чрез човешките същества, въплътени в тела от плът и
кръв
.
Седемостранният човек Очевидно е от предходните бележки, че човекът е съставен от вещества, извлечени от всяко от седемте полета на съществуване; посредством тия елементи на своята природа той влиза в съприкосновение с тия полета и ако би бил без някой елемент, принадлежащ на някое особено поле, той не би могъл да изпълни функциите, които спадат към това поле. По тоя начин, ако на някой човек липсва веществото, произходящо от третото пола, той би бил лишен от нежни чувства, неспособен еднакво да ги преживява самият той или да ги разбира в другите. Всяко от веществата, принадлежащи на седемте полета, е организирано съгласно законите на своето собствено поле и за него се говори в езотерическата литература, като за едно „тяло“, но изразът „състояние на съзнанието“ навява едно по-точно впечатление за езотеричното значение на тоя термин. Нека четецът, за да проумее разясненията на това езотерично учение, да схване себе си като че има, в добавък на физическото си тяло, което е изградено от материята на първото поле и отговаря на неговите условия, една организирана система от инстинкти и от страсти, които те пораждат. Нека той също се проумее сам, посредством симпатетичната индукция на страстта в самия себе си (която е едно общо явление), което е едно средство за схващане страстите и на другите; тогава нека нарече тая страна на своята природа свое психическо тяло или тяло на страстите и да го счита като действащо на.
към текста >>
27.
Всемирна летопис, год. 4, брой 08
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Христова
. II.
4. КОРАБЪТ. Стихотворение в проза от П. Списаревски. 5. ПЪТЯТ НА ОКУЛТИСТА (Размишления). От Ел.
Христова
. II.
СПЕЦИАЛЕН ОТДЕЛ 6. АСТРОЛОГИЯ. От К. А. Либра (Продължение от кн. IV). 7. МАГИЧЕСКИЯТ ЖЕЗЪЛ.
към текста >>
Устройство на земния организъм Земният организъм трябва да се схване като жив, със свое дишане,
кръвообращение
и пр.
3) Земята в течно състояние — „Лунно състояние“. 4) Земята в твърдо състояние — „Земно състояние“. При историята на земята важат двата закона: 1) Между всеки две състояния земята прекарва едно духовно състояние. 2) Биогенетичният закон важи и тук: при всяко ново въплъщение земята повтаря миналите фази в съкратена форма. Напр. за да дойде в „земното“ състояние, тя трябва да повтори още един път съкратено сатурновото, слънчевото и лунното състояние.
Устройство на земния организъм Земният организъм трябва да се схване като жив, със свое дишане,
кръвообращение
и пр.
Твърдата земна кора е проникната от жизнения етер. По-навътре от жизнения етер до центъра на земята идват: химическият, светлинният и топлинният етери (виж фигура 2)... Фиг. 2. Строеж на етерната земя. I и VII — топлинен етер, II и VI, — светлинен етер, III и V — хим, етер, IV — жизнен. Жизненият етер, разбира се, действа в по-малка степен и в атмосферата.
към текста >>
Макро — и микрокосмос До сега не е било възможно да се даде от научното изследване обяснение на истинските причини на дихателния и
кръвоносния
ритъм.
Област на горителните процеси. Област на действието на топлинния етер. Третата система е разпространена по цялото тяло, но нейното седалище е в стомаха и съседните органи (фиг. 11). Фиг. 11 Дишане.
Макро — и микрокосмос До сега не е било възможно да се даде от научното изследване обяснение на истинските причини на дихателния и
кръвоносния
ритъм.
Това е, защото тези процеси си имат причината в дейността на етерните тела на земния и човешкия организми. Видехме ритмичния дихателен процес на земния организъм. В долните атмосферни слоеве става взаимодействие между химичния и светлинния етер. Ана-логичен процес става и при човека: разширяването и свиването на белия дроб, т. е. вдишването и издишването са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер.
към текста >>
Сърцето е видоизменен
кръвоносен
съд.
Ана-логичен процес става и при човека: разширяването и свиването на белия дроб, т. е. вдишването и издишването са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер. Досегашното научно-официално изследване не можеше да каже, коя е причината на сърдечните движения и на изкачването на соковете у растенията. Те са свързани с ритъма в етерното тяло както на земята, така и на човека. Те се дължат пак на взаимодействието на светлинния и химичен етер.
Сърцето е видоизменен
кръвоносен
съд.
Кръвообращението е резултат от действието на етерните сили. Червените кръвни телца имат 4 сфери: най-външната — светла, след това по-тъмна, после — пак светла и в центъра — тъмна, тези 4 сфери са резултат от етерния строеж на червените кръвни телца. Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12). Земната вътрешност (от кората на вътре) е устроена по същия начин, т. е. там имаме същото нареждане на етерните сили.
към текста >>
Кръвообращението
е резултат от действието на етерните сили.
вдишването и издишването са следствие от взаимодействието на светлинния и химичен етер. Досегашното научно-официално изследване не можеше да каже, коя е причината на сърдечните движения и на изкачването на соковете у растенията. Те са свързани с ритъма в етерното тяло както на земята, така и на човека. Те се дължат пак на взаимодействието на светлинния и химичен етер. Сърцето е видоизменен кръвоносен съд.
Кръвообращението
е резултат от действието на етерните сили.
Червените кръвни телца имат 4 сфери: най-външната — светла, след това по-тъмна, после — пак светла и в центъра — тъмна, тези 4 сфери са резултат от етерния строеж на червените кръвни телца. Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12). Земната вътрешност (от кората на вътре) е устроена по същия начин, т. е. там имаме същото нареждане на етерните сили. Виждаме, как етерния строеж на червеното кръвно телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност.
към текста >>
Червените
кръвни
телца имат 4 сфери: най-външната — светла, след това по-тъмна, после — пак светла и в центъра — тъмна, тези 4 сфери са резултат от етерния строеж на червените
кръвни
телца.
Досегашното научно-официално изследване не можеше да каже, коя е причината на сърдечните движения и на изкачването на соковете у растенията. Те са свързани с ритъма в етерното тяло както на земята, така и на човека. Те се дължат пак на взаимодействието на светлинния и химичен етер. Сърцето е видоизменен кръвоносен съд. Кръвообращението е резултат от действието на етерните сили.
Червените
кръвни
телца имат 4 сфери: най-външната — светла, след това по-тъмна, после — пак светла и в центъра — тъмна, тези 4 сфери са резултат от етерния строеж на червените
кръвни
телца.
Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12). Земната вътрешност (от кората на вътре) е устроена по същия начин, т. е. там имаме същото нареждане на етерните сили. Виждаме, как етерния строеж на червеното кръвно телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност. фиг. 12.
към текста >>
Виждаме, как етерния строеж на червеното
кръвно
телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност.
Кръвообращението е резултат от действието на етерните сили. Червените кръвни телца имат 4 сфери: най-външната — светла, след това по-тъмна, после — пак светла и в центъра — тъмна, тези 4 сфери са резултат от етерния строеж на червените кръвни телца. Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12). Земната вътрешност (от кората на вътре) е устроена по същия начин, т. е. там имаме същото нареждане на етерните сили.
Виждаме, как етерния строеж на червеното
кръвно
телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност.
фиг. 12. Устройство на червеното кръвно телце. Отвън на вътре. Значи, човешката съдба и земната съдба са тясно свързани една с друга. Произшествията в етерната земя веднага се отразяват в червените кръвни телца на човека.
към текста >>
Устройство на червеното
кръвно
телце.
Външната светла сфера е свързана с жизнения етер, вътрешната светла — със светлинния етер, външната тъмна сфера — с химичния и центърът — с топлинния (фиг. 12). Земната вътрешност (от кората на вътре) е устроена по същия начин, т. е. там имаме същото нареждане на етерните сили. Виждаме, как етерния строеж на червеното кръвно телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност. фиг. 12.
Устройство на червеното
кръвно
телце.
Отвън на вътре. Значи, човешката съдба и земната съдба са тясно свързани една с друга. Произшествията в етерната земя веднага се отразяват в червените кръвни телца на човека. Поради тази връзка между етерните сили съществува вечно взаимодействие, хармонично развитие на земята и човека, на макро — и микрокосмоса. След това нека сравним етерния външен строеж на земята със строежа на атома.
към текста >>
Произшествията в етерната земя веднага се отразяват в червените
кръвни
телца на човека.
Виждаме, как етерния строеж на червеното кръвно телце е едно подобие на етерния строеж на земната вътрешност. фиг. 12. Устройство на червеното кръвно телце. Отвън на вътре. Значи, човешката съдба и земната съдба са тясно свързани една с друга.
Произшествията в етерната земя веднага се отразяват в червените
кръвни
телца на човека.
Поради тази връзка между етерните сили съществува вечно взаимодействие, хармонично развитие на земята и човека, на макро — и микрокосмоса. След това нека сравним етерния външен строеж на земята със строежа на атома. Тук виждаме пълна прилика в начина на нареждането (фиг. 8). Както земната вътрешност в етерното си устройство е в обратен ред на земната външност, също така са и живите организми спрямо атома, „мъртвото“ вещество. Изследване на кръвните кристали.
към текста >>
Изследване на
кръвните
кристали.
Произшествията в етерната земя веднага се отразяват в червените кръвни телца на човека. Поради тази връзка между етерните сили съществува вечно взаимодействие, хармонично развитие на земята и човека, на макро — и микрокосмоса. След това нека сравним етерния външен строеж на земята със строежа на атома. Тук виждаме пълна прилика в начина на нареждането (фиг. 8). Както земната вътрешност в етерното си устройство е в обратен ред на земната външност, също така са и живите организми спрямо атома, „мъртвото“ вещество.
Изследване на
кръвните
кристали.
Видехме, че етерните сили са на разна степен на развитие. Напр. жизненият етер е по-съвършен от светлинния. У по-низши животни, напр. морско свинче, кръвните кристали имат триъгълна форма (фиг. 13). — (светлинния етер).
към текста >>
морско свинче,
кръвните
кристали имат триъгълна форма (фиг. 13).
Както земната вътрешност в етерното си устройство е в обратен ред на земната външност, също така са и живите организми спрямо атома, „мъртвото“ вещество. Изследване на кръвните кристали. Видехме, че етерните сили са на разна степен на развитие. Напр. жизненият етер е по-съвършен от светлинния. У по-низши животни, напр.
морско свинче,
кръвните
кристали имат триъгълна форма (фиг. 13).
— (светлинния етер). У катерицата виждаме преходно състояние, т. е. комбинация на светлинния и жизнен етер (фиг. 13), а у човека вече виждаме в кръвните кристали влияние на жизнения етер (фиг. 13). Значи, колкото организмът е по-развит, толкоз по-висши етерни сили действат в кръвта.
към текста >>
13), а у човека вече виждаме в
кръвните
кристали влияние на жизнения етер (фиг. 13).
У по-низши животни, напр. морско свинче, кръвните кристали имат триъгълна форма (фиг. 13). — (светлинния етер). У катерицата виждаме преходно състояние, т. е. комбинация на светлинния и жизнен етер (фиг.
13), а у човека вече виждаме в
кръвните
кристали влияние на жизнения етер (фиг. 13).
Значи, колкото организмът е по-развит, толкоз по-висши етерни сили действат в кръвта. Същото виждаме и в листната форма, във формите на клетките на червените кръвни телца, на нервните ганглиии пр. Напр. нервните ганглии, които са под главното влияние на химичния етер, са полулунни, на светлинния — триъгълни, на топлинния — сферични, на жизнения — комбинации на четвъртити форми. фиг. 13. В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки, кръвни телца, ганглии и пр.
към текста >>
Значи, колкото организмът е по-развит, толкоз по-висши етерни сили действат в
кръвта
.
морско свинче, кръвните кристали имат триъгълна форма (фиг. 13). — (светлинния етер). У катерицата виждаме преходно състояние, т. е. комбинация на светлинния и жизнен етер (фиг. 13), а у човека вече виждаме в кръвните кристали влияние на жизнения етер (фиг. 13).
Значи, колкото организмът е по-развит, толкоз по-висши етерни сили действат в
кръвта
.
Същото виждаме и в листната форма, във формите на клетките на червените кръвни телца, на нервните ганглиии пр. Напр. нервните ганглии, които са под главното влияние на химичния етер, са полулунни, на светлинния — триъгълни, на топлинния — сферични, на жизнения — комбинации на четвъртити форми. фиг. 13. В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки, кръвни телца, ганглии и пр. с етерните сили.
към текста >>
Същото виждаме и в листната форма, във формите на клетките на червените
кръвни
телца, на нервните ганглиии пр. Напр.
— (светлинния етер). У катерицата виждаме преходно състояние, т. е. комбинация на светлинния и жизнен етер (фиг. 13), а у човека вече виждаме в кръвните кристали влияние на жизнения етер (фиг. 13). Значи, колкото организмът е по-развит, толкоз по-висши етерни сили действат в кръвта.
Същото виждаме и в листната форма, във формите на клетките на червените
кръвни
телца, на нервните ганглиии пр. Напр.
нервните ганглии, които са под главното влияние на химичния етер, са полулунни, на светлинния — триъгълни, на топлинния — сферични, на жизнения — комбинации на четвъртити форми. фиг. 13. В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки, кръвни телца, ганглии и пр. с етерните сили. Ще изследват връзката между строежа и динамиката на етерното тяло с вътрешната организация и ембриологичното развитие на организма.
към текста >>
В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки,
кръвни
телца, ганглии и пр.
13), а у човека вече виждаме в кръвните кристали влияние на жизнения етер (фиг. 13). Значи, колкото организмът е по-развит, толкоз по-висши етерни сили действат в кръвта. Същото виждаме и в листната форма, във формите на клетките на червените кръвни телца, на нервните ганглиии пр. Напр. нервните ганглии, които са под главното влияние на химичния етер, са полулунни, на светлинния — триъгълни, на топлинния — сферични, на жизнения — комбинации на четвъртити форми. фиг. 13.
В бъдещата биология ще изследват филогенетичната и онтогенетична връзка на разните клетки,
кръвни
телца, ганглии и пр.
с етерните сили. Ще изследват връзката между строежа и динамиката на етерното тяло с вътрешната организация и ембриологичното развитие на организма. Тогаз инвагинацията и евагинацията в зародиша ще се поставят във връзка с аналогични процеси в небесните тела, в макрокосмоса. Тогаз ще имаме нова ембриология. Земното притегляне и магнетизмът са действия на жизнения етер.
към текста >>
Червените
кръвни
телца са в сравнително най-тясна връзка със светлинния етер, т. е.
Ще изследват връзката между строежа и динамиката на етерното тяло с вътрешната организация и ембриологичното развитие на организма. Тогаз инвагинацията и евагинацията в зародиша ще се поставят във връзка с аналогични процеси в небесните тела, в макрокосмоса. Тогаз ще имаме нова ембриология. Земното притегляне и магнетизмът са действия на жизнения етер. Лимфата в човека стои в тясна връзка със същия вид етер.
Червените
кръвни
телца са в сравнително най-тясна връзка със светлинния етер, т. е.
връзката им със светлинния етер е по-голяма, отколкото с другите видове етер. Белите кръвни телца знаем, че са в най-тясна връзка с лимфата. Затова и те са в свръзка с жизнения етер. Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е.
към текста >>
Белите
кръвни
телца знаем, че са в най-тясна връзка с лимфата.
Тогаз ще имаме нова ембриология. Земното притегляне и магнетизмът са действия на жизнения етер. Лимфата в човека стои в тясна връзка със същия вид етер. Червените кръвни телца са в сравнително най-тясна връзка със светлинния етер, т. е. връзката им със светлинния етер е по-голяма, отколкото с другите видове етер.
Белите
кръвни
телца знаем, че са в най-тясна връзка с лимфата.
Затова и те са в свръзка с жизнения етер. Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е. от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени кръвни телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава. Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група.
към текста >>
от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени
кръвни
телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава.
връзката им със светлинния етер е по-голяма, отколкото с другите видове етер. Белите кръвни телца знаем, че са в най-тясна връзка с лимфата. Затова и те са в свръзка с жизнения етер. Знаем, че светлинният етер действа повече в по-горните атмосферни слоеве, а жизненият етер е свързан със земната твърд. Ето защо човек кога се качва по високи планини, т. е.
от сферата на жизнения и химически етер преминава в сферата на светлинния, образува повече червени
кръвни
телца, а ако слезе пак долу на полето, броят на белите сравнително се увеличава.
Да се изучава физичното тяло без етерното, значи да се изучава група. Без етерното тяло физичното става труп. Когато при смъртта етерното тяло напусне физичното, последното е вече труп и почва да се разлага. Когато при хипноза или упойка една част от тялото стане безчувствена и изгуби способността да се движи по волята, то това е защото етерната й част е излязла от физичната. Когато етерната част влезе отново във физичната, последната се съживява и отново става чувствителна.
към текста >>
От там се обяснява и посоката на
кръвообращението
!
Но това има влияние и върху човека. Когато при слънчев изгрев земята издишва етерните си сили, тогаз жизненото течение почва да минава и през човешкия организъм. То почва от краката (или по-добре е да се каже, че почва от долния край на човешкото етерно теле понеже тук се говори за етерни процеси), влиза в човешкия организъм и продължава пътя си към мозъка. Вечер при слънчев залез, тая жизнена струя се връща обратно и най-сетне пред слънчев изгрев достига долния край на етерното тяло, краката, и от там със слънчевия изгрев отново почва своето преминаване през човешкия организъм. При изкачването си през човешкия организъм тая жизнена струя преминава предимно през дясната му страна, а при слизане през лявата му страна.
От там се обяснява и посоката на
кръвообращението
!
(виж фиг. 14): Фиг. 14. Фактът, че жизнената струя се качва през дясната страна, а слиза през лявата обяснява, защо много органи в чов. тяло не са симетрични. Жизнената струя през деня, т. .е.
към текста >>
при слизане, повече на
кръвоносната
, поради което има повишено състояние на човешкото съзнание денем (будно съзнание), а нощем понижено състояние на съзнанието (сънно съзнание).
14): Фиг. 14. Фактът, че жизнената струя се качва през дясната страна, а слиза през лявата обяснява, защо много органи в чов. тяло не са симетрични. Жизнената струя през деня, т. .е. при изкачването си, действа повече върху нервната система, а нощем, т. е.
при слизане, повече на
кръвоносната
, поради което има повишено състояние на човешкото съзнание денем (будно съзнание), а нощем понижено състояние на съзнанието (сънно съзнание).
Възприемането от човека на силите на тая жизнена струя зависи и от човешкия душевен живо т . От последния зависи и кои видове от тези енергии ще се възприемат. Велики и важни тайни за взаимното и съвместно развитие на вселената, земята и човека са скрити тук. Това отваря нови хоризонти и на медицината. Окултизмът не може да говори за физичното като причина на душевното, нито пък може да говори за психо-физичен паралелизъм, както правят мнозина днес, като просто регистрират паралелното извършване на двете групи явления.
към текста >>
Христова
Астрология (Продължение от кн. IV).
т. е. от божествените, носи живота, който съдържа в себе си, като нахранва гладните. Под това се разбира, че той освобождава обременените, страждущите, като сваля тяхното бреме и се нагърбва сам той с него. Това е пътя. на окултиста, път на духовно повдигане към съвършенство, това е Христовото учение, което светът знае и изповядва повърхностно, но което дава съдържание и смисъл на живота и дейността на окултиста. Е.
Христова
Астрология (Продължение от кн. IV).
Луната в дванадесетте знака Луната в 12-те зодиакални знака, придава същите качества, както и слънцето в различните знаци, но при нея изпъкват повече преходните склонности на личността. Освен това, влиянието на луната засяга повече чувствата и интелекта, нежели волята. Луната в Овен Остър ум, импулсивен, жив, независим. Силна самоувереност, склонност към действие по свой почин, независимост от мненията на другите, обич към борбата. Обича да застава на чело, като вожд на каква-годе група.
към текста >>
Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова
кръв
и е образувало знаменитата халдейска народност.
Посветения философ, жрец, мъдрият човек — всички те са били маги. Ако се обърнем към по-старите източници, то ще намерим, че тази дума произлиза от семитическия корен mag, макар че за тоя корен никой не може да каже друго освен че, както се струва, той принадлежи към асирийския клон на великата семитическа раса. Но ето че напоследък, благодарение на учените изследователи и археолози, които са проникнали в мисгическото значение на клинообразните надписи — се е установило първоначалното, най-старо значение и родство на думите: маг, магия и имаго (imago — образ). Било намерено, че коренът на тия думи произлиза от старо акадийската дума „и г м а“, което означава мъдър, свят, учен и че тая дума се е употребявала като титла в обръщанията към мъдреците, жреците и философите, които, както може да се предположи, са образували постепенно отделна каста, която е турила основата на жреческото съсловие. Семитите, наследници на старо-акадийската раса в долината на Ефрата, заради удобства на произношението, са преобразили много акадийски думи по свой обичай и по такъв начин имга станало маг и от там — магия.
Смесването между семитите и по-старата акадийска раса е вляло в семитите расова
кръв
и е образувало знаменитата халдейска народност.
От това се вижда колко стари са тези думи, които много от нас всекидневно употребяваме, но им придаваме различен смисъл. И като мислим за магията и нейния произход, чувства се, че тя е твърде родствена с народа, който е почитал Цар Саргона Мъдрия, който в действителност е земния оригинал на мистическия Соломон от библейската традиция. Думата жезъл е от старо-саксонски произход, дума, която преди всичко значи привеждане в движение. Wander, т. е. броди, движи се, странства непрестанно.
към текста >>
Техните идеи, език, също както и тяхната
кръв
, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите.
Заедно с размесването на расите, чистотата както на езика, така, и на нравствеността е падала и растенето на народа е ставало по посока на външното. Интуицията и духът е трябвало да отстъпят на менталното и интелектуалното. Смешението на езиците е породило много думи, на които са се придавали различни значения. От тук и тази неопределеност, която извиква многочислени тълкувания на една и съща дума. Хибрическите раси не са имали това, което се нарича чист език.
Техните идеи, език, също както и тяхната
кръв
, представляват лошо смешение, объркано, неправилно и неудовлетворително, доколкото се касае до реалното значение на думите.
Това се явява и истинската причина на факта, че една дума има няколко различни значения. На това основание юристът, като си играе с думите на англосаксонския език и техните различни значения, се явява безсилен пред съда да представи удовлетворително тълкувание, което напълно да съответства на единственото правилно значение т. е. духът на думата, която и тъй е съставена, че да се явява негов носител и изразител. В старите времена от законника не се е искало да тълкува, па и не е имало нужда да тълкува законите. Думите са имали само едно и то напълно очевидно значение.
към текста >>
Знае се, че първият период (от раждането до седмата година) е период на физичното развитие, а вторият (от 7 до 14 година)—период на ритмичната (дихателно-
кръвоносна
) система, а третият — на умственото развитие.
Изкуството действа върху целия човек; това може лесно да се провери от учителя, като вмъкне художествения елемент в обучението. Веднага става голяма промяна в класа: апатичните лица стават будни, разсеяността се заменя с концентрирано внимание, умората изчезва, всички са увлечени в учебната работа. Тогаз вече няма немирни ученици. Това преобразяване на класа не е ли най-доброто доказателство, че такова обучение е в хармония с детската природа и че то има дълбоко действие върху нея? Отличителна черта на втория възпитателен период Ако разгледаме периода, през който минава детето, ще видим и друго едно основание в полза на художествения елемент.
Знае се, че първият период (от раждането до седмата година) е период на физичното развитие, а вторият (от 7 до 14 година)—период на ритмичната (дихателно-
кръвоносна
) система, а третият — на умственото развитие.
При втория период, период на ритмичната система, за да бъдем в хармония със силите, които тогаз се развиват, обучението трябва да се прониква от музикалност. от ритъм. През този период цялото тяло е музика, ритъм, понеже тогаз се развива етерното тяло, което е в свръзка с ритмичния живот на тялото.1) От окултната педагогика знаем, че естетичните чувства са в свръзка с етерното тяло. Ето защо художественият елемент, т. е. изкуството, трябва да стане център или изходна точка на цялото обучение през този период.
към текста >>
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и
кръвопролитията
се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи .
Н.), но къде са блюстителите на народните завети? “ . . . и т. н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че, освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви — последната на българска почва — са лика прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи“ и „свещеници“, които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т. е.
усърдно служат на своя бог Мамона; и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции“ да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството“, защото тогава масовите убийства и
кръвопролитията
се „оправдават“ от Божествената Мъдрост (теософията) ... А коя война е обявена за „законна отбрана“ и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи .
. . По-нататък, и при извършването на религиозните „треби“, както напр. незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в некоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен Вестник“ публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди“(израз, който може всичко да побере .
към текста >>
28.
Всемирна летопис, год. 4, брой 10
 
Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)
Чаша
кръвта
Христова
, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си
кръв
, духовното раждане на Аза.
Салевски Тази статия е един опит да се потърси и изтъкне в описателна форма първоизточника на мистерията за Светата Чаша (Св, Граал) в картините и делата в Йоановото евангелие. Единственият ученик, който с буден дух се приобщи към тайната на Голгота, беше Йоан. Но тайната за Св. Граал крие в себе си реалното по-нататъшно действие на мистерията за Голгота. В Йоана, който под разпятието е приел Мария като своя майка, и в Йосиф Ариматейски, който, според легендата, е събрал в Св.
Чаша
кръвта
Христова
, трябва да виждаме първите представители на цялото човечество, които чрез Христовия импулс са преживели и ще преживяват обновата на собствената си
кръв
, духовното раждане на Аза.
Ще проследим стъпка по стъпка основата и възхода на всичко онова, което стана сутринта на Възкресението, новия храм на Св. Граал, възкръсналото из гроба тяло, в делата и словата Христови, така както ни са дадени от Йоана. Христос се явява Спасител за хората на земята; неговите дела са насочени да изцелят човешката душа и да установят храмовната тайна на човешкото тяло. И едното и другото са в тясна връзка със земната мисия на Христа. Той слезе на земята, от една страна, вместо Луцифер-Дионисий, от космичен Бог да се превърне във вътрешно-мистичен Бог на човешката душа, а от друга, да се прояви като Дух на земята, който господства над смъртта и живота (вж. Р.
към текста >>
Плътта ми е истинската храна и
кръвта
ми е истинското питие.
Граал, под образа на прозрачния кристален под, през който се виждат борбите на морските чудовища. Който, обаче, е видел Св. Граал, уверено и победоносно крачи над всека бездна. В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота.
Плътта ми е истинската храна и
кръвта
ми е истинското питие.
Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество. У Волфрама, Треврицент възвестява това, наблягайки особено на собствения си опит. „Само избраникът на небето, който е изпратен да служи на Св.
към текста >>
Който яде плътта ми и пие
кръвта
ми, той пребъдва в мен и аз в него“.
Който, обаче, е видел Св. Граал, уверено и победоносно крачи над всека бездна. В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота. Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие.
Който яде плътта ми и пие
кръвта
ми, той пребъдва в мен и аз в него“.
Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество. У Волфрама, Треврицент възвестява това, наблягайки особено на собствения си опит. „Само избраникът на небето, който е изпратен да служи на Св. Граал, може да се доближи до нея.
към текста >>
Такава сила той на смъртните придава, и плът и
кръв
им подмладява.
Граал: „Чуй кое им доставя храна; Те живеят от един камък чудотворен и благороден. Той ти е непознат и аз ще ти кажа името му: Нарича се lapis exilis (неукрасен камък). Той феникса в пепел изгаря и възражда го по-хубав из пепелта за нов живот. Колкото и тежко болен да е някой, щом види тоя камък, той няма да умре до края на седмицата . . .
Такава сила той на смъртните придава, и плът и
кръв
им подмладява.
Граал го наричат. На днешния ден слиза при него пратеник небесен, той влива му най-мощната му сила. Гълъб се спуща от небето и донася на камъка пилюлка малка, бяла. И след това блестящи си крила разперва и литва към небето пак . . .
към текста >>
Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната
Христова
вечеря.
че Исус го е посветил в тайните на настъпващото Царство Божие, той трябваше да познае, че стария храм е разсипан, старите тайни са проклети, нов храм трябва да се изгради. Но нужна е жертва за това. И Лазар, съвсем обеднял, жертваше собственото си тяло като храм, за да може в него да възкръсне Йоан, който ще види новия Ерусалим. В 12 гл. Йоан рисува как „в дома на Лазара“ във Витания той приготвя с Мария и Марта вечеря на Христа.
Той, най-последния от учениците, се разпорежда като техен духовен глава и приготвя ведно с тях Грааловото раздаване на последната
Христова
вечеря.
И като че ли за да добие образ тая свещеническа душа на Йоана, Мария помазва Христа за погребението му. И веднага змията възправя глава срещу орела, и Юда, който не разбира вътрешния смисъл на това помазване, възроптава. Предателството почва да се проявява. В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“. * * * В 12 гл.
към текста >>
Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с
христовата
кръв
, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта.
В Волфрамовия Парсифал е обрисувано как пред благородната носителка на Грааля вървят 6 души девици и носят масло; „Светлина се движеше пред Грааля, красива и бляскава — шест големи светли чаши и в тях запален чудотворен балсам“. * * * В 12 гл. се подготвя вече умирането на Христа. Това умиране е един дълъг път, падане и превръщане на житното зърно в земята. Тройна е тайната на Грааля, тройна е силата му, защото чрез нея се изразява троичността.
Разглеждайки съдържанието на легендата за Грааля така, както ни го дават старият Киот, Крестиен дьо Тройе и Волфрам фон Ешенбах, единият представя Грааля като Светата Чаша с вулинка, която гълъб донася, другият — като чаша с
христовата
кръв
, събрана под разпятието, и третият — просто като светъл камък, който побеждава смъртта.
В тия образи е отразена троичната сила на преображението, която превръща низшата човешка природа в по-висша, в Манас, Буди, Атман. Сферата на действие на Св. Дух и дейната воля на Отца се съединяват с Христа, който е сърце на световното слънце. Той е, който храни с новото тяло Манас и пои с жизнения си Дух, той е, който през себе си провежда „човешкото Аз към Отца: „никой не отива при Отца, освен чрез мене“. Но трябва да се прави различие между храната на Грааля и самата Граал.
към текста >>
Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме
кръвта
по големи
кръвоносни
съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни.
На това различие указва и едно място от Откровението (гл. 2, 17): „На тоя, който победи, ще му дам да яде от скритата манна и ще му дам бяло камъче и на камъчето име ново написано, което никой не знае, освен тоя, който го взема“. Седмият печат — Мистерията на Светата Чаша — Изпълнението на закона за жертвата под действието на Божията Любов — Трите свята: физическият (триизмерният), астралният и божественият (вж. статията в кн. IV : „Окултните печати на Откровението“).
Образът на Граловия камък са разкрива чак до физическата си същина, до ония тънки минерални вещества, които се намират в човешкия мозък; „Ако разгледаме вътрешността на човека, се казва в една статия на г-ца Д-р Bockholt (Бокхолт) в списанието „Природа“, в която авторката разглежда резултатите от изследванията на Рудолф Щайнер, „виждаме
кръвта
по големи
кръвоносни
съдове да се струи към мозъка, после да нахлува в мозъчната празнина и оттам да обгръща четирихълмието и мозъчната жлеза от всички страни.
Но там тя вече не се движи в широки, строго ограничени съсъди, а по мрежа от капилярни ветви и разклонения, които дават впечатление на гъсто сито, през което вече нищо не благородно не може да се промъкне. И тъкмо на това място в мозъка, единствено в големия мозък, се срещат минерални вещества, калциеви и магнезиеви соли в извънредно ситно състояние, като тъй наречения мозъчен пясък. Тук трябва да потърсим местото, в което само могат да протичат най-благородната минерална храна и ней-благородното от впечатленията на чувствата“. И тъкмо минералното, мъртвото, камъкоподобното ни навежда на връзката на човешката глава, като замък на Грааля, със силите на Отца, с Атман. За това Христос в 13 гл.
към текста >>
Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал
кръвта
Христова
, изтекла при пробождането му с копие върху кръста.
Завършването на цялото Граалово действие, смъртното прославяне чрез Христовия Аз, се изразява с картината на възхождащото върху гроба слънце, гробът, който вече не е гроб. Камъкът на смъртта е отвален и във вътрешността се явява светлия юноша, който, като пръв Граалов пратеник, възвестява възкресението .. . ___________________________________________ 1) Волфрам фон Ешенбах (1170 — 1220 год.), поет от епохата на първия разцвет на немската литература. Той се възползвал от келтското сказание за крал Артур, от испанското сказание за Св. Граал и създал своя Парсифал.
Светата Граал е Чашата, в която Йосиф Ариматейски е събрал
кръвта
Христова
, изтекла при пробождането му с копие върху кръста.
От тогава в тая чаша се крият сили на вечен живот. Който само погледне Св. Граал, при каквито обстоятелства и да се намери, не умира в продължение на една седмица. Титурел Анжуйски, притежател на Граала в по-късно време, накарал да построят в Испания на планината Монтсалваж един замък за пазителите на Св. Граал и един чудно хубав храм за самата Св, Граал.
към текста >>
Едва ли има нещо по-тайнствено и чудесно, отколкото тези алхимически процеси, които ежечасно стават вътре в нашите тела: от едно и също дишане, от един и същ къс хляб, които ние асимилираме, се изработва
кръв
, жлъчка, пищеварителни сокове и разни други секреции; дестилират се най-тънки нервни флуиди, които неусетно строят и поддържат целия наш ментален и динамически организъм.
(По-нататък Сифра Дзениута довършва тълкуванието на I-та глава — за „Змията, която е ухапала опашката си“, т. е. за Злото във всичкитЬ му проявления — както и на останалитв -глави. Те са, обаче, много специални и недостъпни за нашите четци). Алхимия (Продължение от кн. IX и край) За истинския алхимик не може да има тайни в околните чудесни феномени, описани в горецитираните съчинения, като извличанията на растенията от почвата и въздуха, тъй явно различни, като например смъртоносните отрови, целителните балсами и приятните аромати.
Едва ли има нещо по-тайнствено и чудесно, отколкото тези алхимически процеси, които ежечасно стават вътре в нашите тела: от едно и също дишане, от един и същ къс хляб, които ние асимилираме, се изработва
кръв
, жлъчка, пищеварителни сокове и разни други секреции; дестилират се най-тънки нервни флуиди, които неусетно строят и поддържат целия наш ментален и динамически организъм.
Тази е все същата стара история на атомите: всяка част от организма и всяка негова функция обдаряват неорганическите химически елементи със своите духовни, магнетически и физически жизнени качества, с което и тези елементи се явяват за непосветения наблюдател, като чудесна трансмутация на материята, когато, в същност, то е само еволюция на органическите форми от неорганическия материал; еволюция, която се подчинява на божествения закон за духовния прогрес. Когато ние разглеждаме привидните тайни на живота и растежа при това алхимическо осветление, то сенките и всички илюзии на феноменалния калейдоскоп на природата изчезват пред откровението на скриващите се зад тях духовни реалности: тъй растението, като е физическо изражение на материалния план на по-вътрешен живот, обдарява своите външни атоми със своите специални свойства. Тези свойства не се извличат направо от почвата, тъй като почвата е само посредник за тяхното пълно или непълно изражение — тя доставя само необходимите неорганически атоми. Тук ние намираме и обяснение на смъртоносните качества на аконита и благотворните, поддържащи живота, свойства на хранителни те растения, които са дарители на духовен живот, които пренасят чрез материалната субстанция, извлечена от въздуха и почвата, своето действие на човешкия организъм. Това именно действие е, което указват те на човешкия организъм със своето духовно сродство или своята антипатия, според природата им.
към текста >>
Христова
. Астрология.
Етерните строителни сили във вселената, земята и човека. От Д-р Гюнтер Ваксмут (с 14 илюстрации). Корабът. Стихотворение в проза от П. Списаревски. Пътят на окултиста (Размишления). От Ел.
Христова
. Астрология.
От К. А. Либра (продълж.). Магическият жезъл. От Т. X. Бургон (Занони). ПревWaniel.
към текста >>
НАГОРЕ